Съдебно решение след раздялата между родителите. През две седмици таткото изминава над 500 км, за да види и прегърне петгодишното си момченце. Един ден майката му съобщава, че няма да вижда повече детето си, тъй като детето „не желае да го вижда“. Невярващ на думите й и в изпълнение на съдебното решение, бащата отново посещава адреса на майката. Този път обаче още при появата му майката сигнализира на полицията, за да констатират твърдяното от майката „нежелание на детето да бъде с баща си през уикенда“.

Майката излиза от дома си с малкото момченце, което държи за ръка. Детето върви с наведена глава и на въпроса на полицая „Ще отидеш ли при тати?“, отговаря, че не иска. Когато полицаят се приближава до детето и започва разговор на друга тема, вижда, че детето е разговорливо и не си личи да изпитва нежелание или страх към баща си. Тогава на ухо го пита дали иска да отиде с тати и детето му отговаря, че майка му му е казала да не се отделя от ръката й и да не ходи при баща си. Полицаят констатира това в писмен документ и бащата си тръгва, без да си прегърне детето, без да може да бъде с него и напълно изолиран от живота му. Така вече една година.

Знаете ли, че съществува цяла армия с бащи, на които майките на децата им целенасочено и без основателна причина

пречат да бъдат татковци ефективно

и ежедневно след раздялата помежду им? На тези татковци искам да кажа: „Борете се срещу бушуващото зловредно поведение на майките с всички възможни законни средства!” Това засяга детето ви и неговото право да има двама пълноценни родители. И още:

• не отстъпвайте от желанията си, дори когато имате стена отсреща.
• провокирайте ответната страна да покаже пред съда негативните си настроения към вашата връзка с детето.
• бъдете подготвени да чуете, че тя е майката, тя е била бременна 9 месеца, родила го е, кърмила го е и детето не се e отделяло от нея за повече от 5 дни, поради което детето е само НЕЙНО.
• бъдете готови да чуете от майката на детето, че неговият дом е домът, в който живее майката, а във вашия дом детето идва „на гости“, но помнете след раздялата ви – детето има два дома.
• подгответе се да бъдете баща само за два уикенда в месеца – времето, в което майката благоволи да ви отпусне. Борете се срещу тази неправда.

Практиката изобилства с още множество хипотези на зловредно поведение спрямо деца, прикрито зад иначе отговорното родителство на загрижени майки.

При подобен развой на отношенията майката обикновено не си дава сметка какво причинява на детето. Най-абсурдно е твърдението на майката, че всичко това прави от свръхзагриженост към детето. Истината е, че подобно поведение

нанася травма на детето за цял живот.

Накарайте майката да се замисли дали иска тази разруха в живота на детето. Родителите са двама, двамата имат равни права и следва да имат равно участие в живота на детето си. Всичко друго е в противоречие с международните стандарти относно правото на семеен живот и гаранциите за отношенията родител-дете, съгласно Конвенцията за правата на детето на ООН!

Участвайте активно в живота на детето си още от зачеването му. Всякакви мачовски постулати от типа “аз памперси не сменям”, “не мога да гледам бебето сам, ще повикам майка ми” ви отдалечават от детето, а и тези мигове никога няма да се върнат отново.

Поемете грижата за детето наравно с майката –

и вие можете да бършете сополи, и вие можете да режете нокти, и вие можете да мерите температура и да давате лекарства. Не абдикирайте!

Когато детето започне да посещава учебно заведение, участвайте в избора му, в ежедневието на детето, в игрите му, интересувайте се от обратната връзка от учителите.

В съда – отстоявайте равните си права като родител! Нали се борим за равенство между всички – помнете, че родителите също са равни!

Имате право на поне 50% от времето на детето, т.е. 180 дни на годишна база. Всичко

по-малко от това е в полза на единия или на другия родител.

При обсъждане на споразумение, не се съгласявайте да бъдете с детето си само през уикендите.
Ваканциите следва се делят поравно, както и празничните дни.

Възпитаването на отчуждение към другия родител у детето трайно уврежда психиката му. В тези случаи следва да се изисква от съда да отчете този факт и да постанови упражняването на родителските права на родителя, който не злоупотребява с крехката детска психика.

За да бъдат избегнати подобни нарушения на правата на децата и на родителите, следва двамата родители да постигнат съгласие за съвместно упражняване на родителските права и да осигурят равното си участие в живота на детето.

Източник: https://www.jenatadnes.com