Хайде да ми обясниш как се обича „нормално”, а?

Понеже аз не разбирам… и явно не умея. Не умея да обичам спокойно. Не умея да обичам без да „влагам излишни емоции”, без да тъгувам, когато ТОЙ е далеч или не ми обръща внимание, не умея да обичам уравновесено, не умея да обичам „над нещата”, не умея да обичам днес, а утре да казвам „махни се, дразниш ме”, не умея да обичам без този, когото обичам да е целият ми свят, не умея да обичам без да искам и аз да съм целия му свят, не умея да обичам „всички”… въобще… не умея да обичам както трябва, явно.

Затова пък искам някой да ме обича така, както обичам аз. С всичката лудост, която му е налична. Не искам да ме обича „нормално”. Искам да ме обича абсолютно ненормално. Искам да ме обича с цялата гама на всичките си емоции, с пълната палитра на чувствата си, искам да му липсвам дори когато съм до него (както би ми липсвал той), искам дъхът му да спира от обич и да няма думи, с които да ми го каже, искам… някой да ме обича точно толкова неправилно, колкото обичам аз.

На теб ти пожелавам нормална обич, без излишни емоции и по правилата (ти).

Аз имам нужда от лудост.

Caribiana, от Интернет