Понякога думите не стига, понякога от любовта боли. Понякога хората не са заедно, защото нещо ги разделя.

А всички знаем, че несподелените чувства раждат най-красивите творби.

Днешната доза лирика идва от едно стихотворение, което се помни дълго време след прочитане:

***

Благодаря ти,

че ме мразиш искрено,

че хвърляш всички спомени

зад борда.

Омразата създава независимост,

а любовта – заробва.

Сега от мен

внезапно се отказваш ти,

от мойте думи,

жестове и книги…

Но вдигнеш ли към мен очите мразещи,

аз чувам звън

на паднали вериги.

Сега живея леко и естествено –

встрани

от твоите прищевки странни.

И пак отляво

е сърцето ми наместено.

Лекувам рани.

Раздялата сравнявам

със възкръсване,

със музика на Моцарт, със безкрая…

Ако не беше твоето отсъствие,

щях да повярвам,

че съм в рая.

***