Можеш да претърсиш цялата Вселена, за да откриеш някой, който заслужава любовта и обичта ти повече от самия теб – и няма да го откриеш. Ти, колкото и всеки друг, заслужаваш собствената си любов.
– Буда
За първи път прочетох, че трябва да обичаме себе си, преди 4 години. Днес това ми звучи смешно и странно, но преди 4 години тези думи ми се сториха кощунство. Бях възпитана, както много други хора, да мисля за удовлетворяването на нуждите на другите хора и да чакам някой да се сети за моите нужди. Последното, разбира се, се случваше твърде рядко. Все по-малко разбирах защо нещата не се получават, докато един ден си зададох този въпрос от сърце и душа. И тогава открих една книга, в която пишеше следното:
Няма нищо страшно да откриеш, че си нещастен, защото никой не те обича достатъчно. Страшно е да откриеш, че ти не се реализираш и си нещастен, понеже сам не се обичаш достатъчно.
–Авесалом Подводни
Спомням си усещането си в онзи момент – беше истинско недуомение. Как бих могла да обичам себе си, като имам толкова недостатъци и си ги зная всичките?? Умът ми не побираше това. Но тези думи докоснаха дълбоко душата ми и продължих да търся информация в тази насока.
Прочетох много книги, посетих курсове, срещнах добри учители. И всички те казваха едно и също – когато се научите да се обичате, тогава всичко в живота ви ще се подреди по магически начин.
С ума си разбирах, че да обичаш себе си е жизнено важно за здравето, за отношенията, за всичко в живота. Но не знаех как да обичам себе си. Открих много техники и упражнения и ги правех с желание и усърдие. Започнах да променям светогледа си, но усещането ми към мен самата оставаше същото. Започнах да постъпвам по различни начини, но чувствах себе си по същия стар и добре познат начин.
В системата на Норбеков има едно упражнение с огледало. Всяка сутрин трябваше да се усмихваме на себе си в продължение на 10 минути. Първият път, когато правих това упражнение, се почувствах изключително дискомфортно. Тогава осъзнах до каква степен не можех да приема себе си. На курса отвреме навреме ни проверяваха – оказа се, че това упражнение е дискомфортно и неприятно за почти всички хора. Най-простото нещо – да погледнеш на себе си с усмивка, се оказа толкова трудно за хора, които съзнателно и целенасочено бяха решили да направят нещо за себе си и за живота си.
Подсъзнанието ни работи с образи и чувства. Целта на това упражнение е да покаже на подсъзнанието ни, че лицето отсреща заслужава неговата любов, неговата грижа и всичко най-добро. И когато убедим подсъзнанието си, че заслужаваме любов и всичко най-добро, тогава няма за какво повече да се грижим – всичко автоматично започва да се получава по най-добрия за нас начин.
Ако съзнателно решите да бъдете по-малко от това, което сте, трябва да ви предупредя, че ще бъдете нещастни през остатъка от живота си
– Ейбрахам Маслоу
Преди един месец в живота ми се появи критична и много болезнена ситуация. Ситуация, която ми се беше случвала и преди, с други хора. Смятах, че съм затворила тази страница, но явно бях преживяла ситуацията, но не бях променила причината за нея – тоест, себе си. Изпитах огромна болка и отчаяние – след всичко, което бях преживяла, след последните години, през които се опитвах да направя живота си по-добър, този проблем отново се появи. И тогава осъзнах, че ако не го реша, той ще се появява отново и отново и тази болка ще се връща отново и отново, независимо кой ще ми я причинява. Хората са различни, ситуациите еднакви, болката – също.
Изпитах много твърда решимост този път да се справя с това. Взех огледалото и започнах да си повтарям, че се обичам. В началото не си вярвах много, после започнах да се чувствам добре, а в един момент усетих, че когато изпращам любов на себе си се чувствам по същия начин, по който се чувствам, когато получавам любов от друг човек. Тялото ми започна да реагира. Правих това с часове, седях, гледах се и си повтарях, че се обичам. Всеки ден, в продължение на две седмици, по 3-4-5-6 часа, хиляди пъти си повтарях, че се обичам. Постепенно в ума ми започнаха да изплуват други проблеми, всеки от тях водеше към следващ и за всеки от тези проблеми ми идваха подходящи думи. Казвах си ги, гледайки се в огледалото, повтарях си ги с часове. И всяка стъпка водеше към следващата, интуитивно и спонтанно.
Толкова дълго се бях чудила какво значи да обичаш себе си. И си го представях по много по-различен начин – представях си любов, хармония, умиротвореност. Но се оказа съвсем различно.
В един момент изпитах непоносимост към всякакво ровичкане в душата си – нямах нужда от това. Не исках да променям повече нищо в нея. Изпитах желание просто да седя сама със себе си, без да мисля за нищо, без да разрешавам проблеми, без да говоря с други хора. Изпитах удоволоствие просто да бъда, без да правя каквото и да било. Започнах да си позволявам отдавна забравени неща – да спя, когато ми се спи, да ям, когато и каквото ми се яде, просто да загубя един ден в мързелуване или нещо, което ми е приятно. Осъзнах, че през годините си бях организирала душевна казарма – кога, какво и как да правя. Изпитах абсолютна непоносимост към това и просто спрях да го правя.
Моралът, който изповядва схващането, че стойността на духа е по-висока от стойността на материята, заклеймява проститутката, която отдава безразборно тялото си – но същият този морал изисква от теб да раздаваш безразборно душата си.
– Айн Ранд
В живота ми има близки хора, които много обичам, но които не се държат с мен по начина, по който аз бих желала. Винаги съм се опитвала да поддържам отношения на любов и приятелство с тях, каквото и да са правили – прощавах и продължавах с любов. Излишно е да казвам, че щом непрекъснато ни се налага да прощаваме нещо, значи не получаваме отношението, което желаем – и само любовта ни ни кара да търпим поведение, което иначе не бихме позволили. Това също се промени. Изпитах истинска непоносимост към начина, по който тези хора се държаха с мен и просто ги оставих. При цялата си любов към тях, която все още изпитвам, аз си тръгнах от връзки, в които не получавах удовлетворение и радост. Не вярвах, че го правя дори в моментите, в които се случваше. При най-малкия знак на неуважение и незачитане на моите нужди, аз си тръгвах и напусках хора, които все още много обичам. Техните реакции, разбира се, не бяха особено приятни – от изненада до гняв. Осъзнах колко компромиси съм направила със себе си и много плаках заради това – за първи път плаках не заради друг човек, а заради себе си.
Загубих желание да се усмихвм, за да създавам комфорт на хората около себе си, да говоря неща, които не мисля, да слушам неща, които не желая. Някак в един миг започнах да бъда себе си без да ме интересува какво впечатление ще направи това на другите. Мълча, ако ми се мълчи, и говоря, ако ми се говори. Смея се, ако ми е смешно, и плача, ако ми се плаче. Някак изведнъж започнах да усещам чувствата си и да се отдавам на тях – дори на силната болка. Изведнъж започнах да изпитвам удоволствие от това да бъда себе си, точно каквато съм.
Преди 10 дни разбрах, че Жана Баскакова ще води основен курс за развитие на интуицията. Към тази жена изпитах любов от пръв поглед, мога да кажа, че тя е моят учител. Харесвам силата й, харесвам строгостта й, харесвам обичта, която изпитва към хората, мъдростта й, чара й. И през ум не ми минаваше да ходя на курс, но исках да видя нея, а в деня преди курса я сънувах.. и така реших да ида. Оказа се, че и тя не е смятала да идва в България, но много странни обстоятелства се стекли така, че се коазала точно тук и точно сега… За мен появата й тук беше отговор на моите молитви.
Един ден говорихме за чувствата, за усещанията и Жана каза:
„Любовта към себе си започва с това да обръщате внимание на чувствата си. Любов към себе си означава да си доставяте удоволствие и радост и да отхвърляте болката. Време е да започнете да се грижите за себе си така, както се грижите за другите.”
Винаги съм си представяла любовта към себе си по съвсем различен начин. Но усещам, че след толкова години на търсения и на опити, наистина започнах да обичам себе си сега, на прага на огромна болка, на прага на усещането, че вече няма накъде. С цялото си същество осъзнах, че ако искаме коренна промяна в живота си трябва да се превърнем в коренно различни хора. Това значи, че трябва да избираме между комфортното старо и добре познато усещане, поради което животът ни е такъв, какъвто е, или ново усещане – непознато, дискомфортно, много по-различно, което ще доведе различни неща в живота ни.
Осъзнах също, че много от най-близките ни хора просто злоупотребяват с нас – и да им позволяваме това не е признак на любов нито към себе си, нито към тях. И не е необходимо да го правим. Хората, които отстраних от живота си, са добре дошли обратно, когато започнат да се държат с мен по начин, който ме прави щастлива. Това значи те да станат малко по-емпатични, по-състрадателни, по-отворени към някой друг освен себе си – по-добри хора.
Не можем да обичаме себе си, без да отхвърлим всичко, което ни наранява и ограничава. Ако започнем да обичаме повече себе си, отколкото досега,това означава да сложим край на разрушителни отношения и ситуации, да променим вредни навици, да започнем да се отнасяме със себе си по съвсем друг начин. Затова и не е лесно да обичаме себе си.
Най-важното обаче е, че с настоящия си начин на мислене ние не можем да си представим нищо коренно различно от настоящата си реалност. Едва когато направим различна крачка и се почувстваме по различен начин, можем наистина да осъзнаем разликата между старото и новото ни състояние.
Сега разбирам защо ми е било толкова трудно да си представя какво означава да обичам наистина себе си – едва сега разбрах колко далеч съм била от това през целия си живот.
Източник: https://love-aholic.com
