Всички мечтаем за идеална, безупречна, божествена любов, но в реалността такива чисти отношения рядко, почти никога не съществуват. По-често това е само фантазия, защото в реалността има много съставляващи любовта отношения – ревност, лудост, неврози. Където има страст, обикновено има и ревност. Това е изключително често срещана емоция и мотиватор в човешките отношения, наблюдава се дори при бебета на пет месечна възраст. Затова е и толкова интересна тема за учени, хора на изкуството, теолози и духовни учители:

Ревността е абсолютен ексклузивизъм. “Любимият” човек е най-обикновен предмет, който няма право на никакъв личен живот. Ревността винаги е признак на нравствена слабост и бедност на чувствата. Ревнивият се стреми да запълни вътрешната си празнота, в която често витаят чувства на малоценност. Как да запази този предмет? Като го затвори психически, което е често срещано, или даже като го заключи (в буквалния смисъл!), което също се случва! А притежаването на нещо означава и усилие да запазиш това притежание. Ревнивият човек е неспособен на такова усилие. Необходимо му е да установи дикактура, за да предотврати всякакъв опит за бягство, което ще му струва определено усилие, за да възвърне старото положение… Оттук и острата агресивност по отношение на външните хора, които биха могли да предизвикат такова усилие за връщане. (Например ревнивата жена се държи агресивно към приятелите на мъжа й, защото “й го отнемат” и я принуждават – така смята тя – да си “връща” любовта му…)

Ревнивият само си въобразява, че обича. Всъщност той търси собствената си вътрешна сигурност. Ревността при зрелите хора винаги е израз на психологичен недостатък. А при ревнивите психическите несигурности са толкова силни и многобройни, че най-дребното нещо е в състояние да разкрие пропаст в чувствителността, която са безсилни да запълнят. Това обяснява защо диктатурата и полицейската сила са единственото разрешение за тях. И най-дребното “бягство” на “любимият” човек може да предизвика тревоги, натрапливи мисли и дори понякога страхотни омрази.

Ревността е остра форма на авторитарност, способна да породи на свой ред нови разстройства: натрапливи мисли, свръхценни идеи, неконтролируема импулсивност и страстни изблици, безкрайни мълчаливи умувания и т.н., което е във вреда на потърпевшия. Повтарям още веднъж, че ревността винаги е признак на неуравновесеност на чувствата.
Пиер Дако

Ревността наподобява повече завист, отколкото да е плод на някаква любов. А завистта е дребнав, пълзящ порок, в повечето случаи неоправдан и безпочвен. Ако има основателен повод за ревност, то тогава е излишно да се говори за любов. Само хората са толкова придирчиви. Пеперудата не пита цветето: Друг целувал ли те е вече?. И цветето не пита: Задиряла ли си друго цвете?
Хайнрих Хайне

Умната жена и ревнивата жена са две различни неща.

В истински любящото сърце или ревността убива любовта, или любовта убива ревността.
Фьодор Достоевски

Любовта търси рози, ревността – шипове.
Народна мъдрост

Мъжът ревнува, когато обича. Жената даже когато не обича, защото нейните поклонници, завоювани от други жени, изчезват от кръга на поклонниците й.
Имануел Кант

Ревност – това е сестрата на любовта, подобно на това както дявола – брат на ангелите.
Станислас Буфлер

Ревността в частност не е нищо различно от безпокойното устремление към тиранията, пренесено в сферата на любовта.
Марсел Пруст

В ревността има една част любов и 99 части самолюбие.

Ревността винаги се ражда заедно с любовта, но не винаги умира заедно с нея.
Франсоа Ларошфуко

Ревността потресава и отравя всичко това, което е красиво и добро в любовта.
Джордано Бруно

Винаги съм ненавиждал ревността; тя твърде прилича на завистта.
Николай Огарев

Жената рядко прощава на мъжа ревността и никога не прощава отсъствието й.
Сидони-Габриел Колет

Ревност – това източник на мъка за влюбения и обида за любимия.
Карло Голдони

Ревността е лековерна, като дете и бясна, като диво животно.
Николай Некрасов

Страхът от съперницата е като страхът от смъртта.
Блага Димитрова

Не ревнува този, у когото няма поне капка надежда.
Иван Тургенев

Ревността е изкуството да причиняваш на себе си по-голямо зло, отколкото на другите.
Волтер

Да ревнуваш – значи да обичаш така, сякаш мразиш.
Едуард Ерио

Ревност – просто едно глупаво дете на гордостта или една болест на безумеца.
Пиер дьо Бомарше

Кога ревнува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато обичаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската любов внася разширение в човешката душа. Щом обичаш някой , остави го свободен! Божествената любов се отличава по това, че оставя човека свободен.

Вие обичате едно същество, но искате да го обсебите. Тази любов е придружена със страх и безпокойство. От нея страда човечеството.

Светът ще се оправи, когато разберем отношенията на любовта. В нея не трябва да има никаква ревност. Превърнете ревността в любов. При ревността ти поставяш този, когото обичаш, по-долу от себе си и казваш: ” Той може да направи някое престъпление”. Любовта изключва всякакво съмнение. Когато в любовта има най- малкото съмнение, липсва нещо.

При ревността ти мислиш , че този , когото обичаш , могат да ти го отнемат. И после идат подозрението и омразата. Този, когото ревнуваш, че го намразиш, като го намразиш , ще го разрушиш.

Ако аз обичам някого, да не влезе в мен противоречие, че той обича втори, трети и пр. Той може да обича, когото иска. Това да ми е приятно, както когато той обича мен. Това е една от най- трудните задачи.

При любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим. При любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш.

Яви ли се някакво недоволство любовта изчезва. Най- малкото отрицателно чувство – омраза, завист, безверие, съмнение – е в състояние да прекъсне пътя на любовта. Тя не търпи никакво користолюбие по пътя си.
Петър Дънов

За ревността няма нищо по-лошо от смеха.
Франсоаз Саган