Защото дефицитът на любов и признание в детска възраст – е, в действителност, липсата на базова сигурност. У детето любовта е еквивалентна на безопасността. Ако няма любов – няма безопасност.

Тъй като нa битово ниво то е сирак. Дори ако родителите са живи, до него, и всеки ден не го оставят на мира с критики, инструкции, изисквания и покровителство.

Любов и признание – това не е опека, и не е свръхвъзхищение. Това е уважение, както и правото да бъде такъв, какъвто е .

Обикновено при тези думи възниква въпросът: и какво, да не се критикува? Такъв, какъвто е – той не знае и не умее нищо? Какво му е добротo ако остане такъв?

Учете, показвайте грешките, помагайте да се поправи. С уважение. Без фанатизъм. Честно и внимателно. В този случай детето има време да придобие с родителите си всички умения, от които се нуждае за живота. И не забравяйте: за да разбере този модел на отношения: баланс, безопасност, грижи, уважение към своето и чуждото пространство и да сформира устойчивост за задоволяване на своите нужди.

Неудовлетворената потребност от любов и признание тласка човек към най-опасни действия, ако му се струва, че така може да я задоволи. Като наркотик.

И колкото повече партньорът (или средата) изглеждат подходящи, толкова по-силно се разгръща афектът на глада.

Неутолимата алчност да покрие целия си детски недостиг го кара да не обръща внимание на сигналите на другите потребности: безопасност, комфорт, общуване, освен на тези отношения, както и на реакциите на партньора, като сигнал за нарушаване на границите, което предизвиква взаимна агресия.

Единственият начин да се справи с този глад – е да се откаже да го удовлетворява за сметка на партньора, и, на първо място, да признае себе си, и на второ, да инвестира в себе си за да се реализира.

Изкушението на голямата любов – това е изкушението за голяма власт над партньора за сметка на желанието да задоволи всичките си нужди за негова сметка.
Ако се поддаде на тези изкушения – и двамата партньори не получават нищо друго освен изтощение.

Ако сте гладни от детството, и знаете това честно за себе си – трябва да бъдете в състояние да устоявате на изкушението да “изядете” партньора си от любов към него. И да захранвате сами себе си със собствения си живот, работа, творчество.

Трябва да имате голяма сила на духа за да можете, когато сте гладни, да не “ядете” другите хора, да не съблазнявате партньора си така, че той да загуби ума си, вместо да се сливате с него в едно цяло. В случая са много полезни всякакви видове граници, дори ако те изглеждат изкуствени на пръв поглед.

В терапевтичната област такива граници, например, са ограниченото време на сесията и етичната забраната за комуникация в други формати, за да се предпазят както клиента, така и терапевта от изкушенията да се контролират един друг.

Noel Rubshtein

Източник: http://energetika-bg.com