Неуверените в себе си или потискани в детството хора най-често развиват зависимост от партньора.

Когато се заговори за зависимост от партньора, веднага изникват представите клише: граничеща с мазохизъм влюбеност или свръхкомпромисът да живееш с някого в името на децата. Но тази зависимост съществува дори и при излъчващите пълна хармония двойки.

В групата на риска

Как така? До вчера сте били нормално, самодостатъчно си същество. Обаче появяват се той или тя – „вашата половинка“, и животът се преобръща. Без нея животът не съществува. Вашите емоции са напълно погълнати от това как яде, как се облича, в колко излиза сутрин, в колко се прибира вечер. Плюс абсолютната невъзможност да понесете по-дълго (два-три дни) отсъствие. В зависимост от това как се развиват отношенията ви следват ревност, болезнена мъка, недоволство от себе си. Придобиването на зависимост от партньора е дадено не на всеки. В групата на риска попадат предимно:

• неуверените в себе си хора;
• податливите на внушения и психологически манипулации;
• тези, които са израснали в условията на засилен родител-ски контрол.

По следите на лудостта

Открояват се няколко механизма за придобиване на тази напълно законна зависимост:

„Две сърца в едно!“

Има хора, които приемат тази метафора буквално. Убедени, че влюбените трябва да мислят, дишат, спят и правят всичко останало еднакво, те бързо започват да бъркат своите потребности с чуждите.

„Както кажеш“

Друг популярен начин да развиеш зависимост е стремежът непрекъснато да оправдаваш чуждите очаквания. В името на тази кауза не се спори, не се поставят условия, не се възразява. Това е зависимостта, базирана на безусловното и доброволно прието подчинение.

„Разбирам какво чувстваш“

И последният механизъм – проекцията, с която автоматично пренасяш своите мисли и чувства върху другия, защото това е начинът да го чувстваш като част от себе си.

Обществен договор

Жените като цяло са по-предразположени към зависимост от партньора в сравнение с мъжете. И донякъде за това са виновни традиционните обществени ценности, които нежният пол често подлага на грешна трактовка.

„Жената е тази, която пази любовта и семейството“

Вярващите в тази догма жени подсъзнателно се настройват, че съюзът с любимия мъж е завинаги. Те са готови да си носят кръста, само и само да изпълнят своето женско предназначение.

„Той трябва да бъде различен“

Девойките, които винаги са се прехласвали по принца от приказките, са съвършено неспособни да съотнесат своите мечти към реалността. Затова този тип жени често посвещават живота си на псевдогениалния поет, който трябва да бъде изхранван и отглеждан, или на изобретателя на вечния двигател.

„По-добрият заслужава всичко“

Съюз, в който на единия от партньорите са отредени функциите на върховен главнокомандващ, не може да бъде равностоен. При това няма значение в какво се проявява това неравенство: във възрастта, в опита, в образованието, във финансовите въпроси. Главното е, че единият е под светлините на прожекторите, а другият е в неговата сянка, защото се чувства „по-некачествен“. Това неравенство не може да се компенсира по никакъв начин.

Спасителни мерки

Спор няма, зависимият трябва да опита всичко възможно да стане независим. За начало добре е да осъзнае, че в независимостта няма нищо страшно. Независимостта не е да си самотен сред стени от лед, а преориентиране на отношенията в друга плоскост. Следващата стъпка е очертаване на границите на личния живот. Кои са твоите, лични, най-важни интереси и качества, които не могат да бъдат жертвани в името на светлото семейно бъдеще? И накрая идва ред на съставянето на списъка с причини, които превръщат всеки в самостоятелен човек със собствени постижения. Това е достойнството – или обратното на зависимостта.

Източник: https://www.jenatadnes.com