Призовавам пушачите да не четат информацията като дявола евангелието. Да чакаш такъв шанс от пушенето, е като да се надяваш да те удари линейка пред болница, казва кардиологът доц. Сотир Марчев, ДМ.

Кой е той? Изпълнителен директор на СБАЛ по кардиология – Плевен. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Автор на книгите “Как се преслушва сърце, бял дроб и корем”, “Как се разчита ЕКГ” и др. През 2006 г. описва първите български пациенти със Такоцубо синдором. Почетен член на Европейското кардиологично дружество (FESC). Член на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Международни специализации: европейска акредитация по ехокардиография, инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Белград и Осака. Републикански консултант по кардиология.

– Доц. Марчев, защо темата за закаляването днес звучи ретро?

– Здравословният начин на живот до голяма степен в представите на хората се припокрива със здравословно хранене, тъй като то се рекламира много, а се рекламира толкова активно, защото е свързано с продажби. Друг елемент на здравословния живот е полезното физическо натоварване – фитнес, танци, аеробика, всевъзможни спортове и екипировки за тях, които се рекламират интензивно по същата причина.

А третият елемент, който не струва нищо – закаляването, не се рекламира широко и е почти напълно забравен. В своя широк смисъл закаляването предполага да се лишиш временно от нещо, без да стигаш до крайности и изтощение. В областта на храненето това са постите, които определено не стимулират високи продажби, въпреки че не мислим за тях като за закаляване. Представата за закаляване на поколенията, които помнят социализма, е да се въздържаме от температурен комфорт и за кратко допускаме да ни е студено или да ни е горещо. Днешните поколения почти нямат понятие за закаляване в този смисъл на думата. Обяснението е, че е безплатно и по тази причина не попада във фокуса на потребителското общество. Но има смисъл да насочим вниманието натам, защото то е реален инструмент за по-гъвкава адаптация на организма към средата и в крайна сметка за по-добро здраве.

– Какъв е механизмът, по който закаляването ни прави по-здрави?

– Временното разумно дозирано лишаване от храна в християнската религия са постите, които се практикуват от няколко хилядолетия. Но и в другите религии има препоръки за въздържане през определени периоди от време. Тези практики са насочени към здравите хора. Във всички религии болните, бременните, старците и малките деца са пазени, а не закалявани.

– Как постенето ни прави физически по-здрави?

– При ограничено във времето и непрекалено въздържане от храна организмът изяжда болните си клетки. Ако не се прочистват, тези променени клетки един ден биха могли да се изродят в ракови. Унищожавайки ги, организмът предотвратява такава възможност. Като си представим затлъстяването в тази светлина, става ясно защо тяло, в което няма противодействие на мутиралите клетки, е по-застрашено от тежки заболявания. Днешният човек се храни предостатъчно постоянно и организмът няма никаква причина дори епизодично да прибягва до механизмите на самоизяждане, за да си набави материал за създаването на новите клетки. Така не се осъществява прочистване на болните и увредените клетки и наднорменото тегло става един от рисковите фактори за много видове тумори. В медицината това се знае отдавна.

По-отскоро е известна ролята на автофагията, за което на японския учен Йошинори Осуми беше дадена последната Нобелова награда за медицина. Автофагията е умален вариант на изяждането на болните клетки в организма, действа на ниво клетка и се отнася за отделните елементи в клетката. Едни части от клетката може да изядат други, дефектни части от същата клетка, наречени органели. В условия на глад клетките унищожават тези свои сектори, които имат потенциал да се изродят и така да улеснят онкологичните мутации.

– Рекламирате глада?

– Винаги с удоволствие рекламирам практики, които човечеството е проверявало хилядолетия. Е, постенето е такава практика. А вече има и научни потвърждения за здравословния ефект. Но да напомня това, с което започнах – говорим за форма на закаляване, временно отклонение от нормата, което няма характер на убийствен екстремум. И се отнася за здравите хора. Постоянният глад и недохранване носят само беди, независимо дали става въпрос за крайно бедни общества, или за хранителното разстройство анорексията, в основата на което стои доброволен отказ от храна, който граничи със самоубийствено поведение. Както е казал Буда, верен е средният път. Крайният глад е вреден, колкото и безкрайното прехранване. А на вас, на мен, на здравите читатели нищо лошо няма да ни се случи, ако от време на време ограничим храната. Особено ако пропуснем някоя вечеря.

Първобитният човек, чиито гени всички ние носим, не се е хранил равномерно три пъти дневно. Когато е намирал храна, е ял, когато не – е гладувал.

Човешкият род произхожда от дневни животни и е продукт на милиони години еволюция, през които до откриването на огъня се е хранил в светлата част на денонощието. Метаболизмът ни е пригоден към този ритъм. Затова много пациенти със затлъстяване постигат удивителни резултати само със спазването на правилото да ядат единствено докато е светло.

– Кои други методи на закаляване подобряват здравето?

– Лекостепенното временно ограничаване на кислорода също помага, колкото и да звучи изненадващо за повечето читатели. Физическите натоварвания повишават метаболизма на тялото и нуждата му от кислород, но кислородът край нас и дихателният ни капацитет са си все същите. Резултатът е, че тялото изпитва известен недостиг на кислород и това води до разрастване на кръвоносните съдове – появяват се нови, които се образуват, за да компенсират временната липса на кислород. Закономерността е една от причините спортисти да се качват във високопланинската база на Белмекен, където поради надморската височина въздухът е по-разреден.

При тренировките на този разреден въздух се закаляват и стават по-здрави и силни. Хемоглобинът, който пренася кислорода в тялото, се повишава, образуват се нови кръвоносни съдове. Според публикация във в. “Балтимор сън” многократният олимпийски шампион по плуване Майкъл Фелпс, когато е тренирал, е спял в спалня с понижено налягане на кислорода.

Може да се даде и пример, който пушачите обикновено четат като дявола евангелието. Затова предварително искам да кажа ясно, че аз, а и всички кардиолози сме противници на пушенето. Нашето тясноспециализирано съображение е не толкова за увреждането на белия дроб, а защото пушенето доказано причинява инфаркти. Безспорно и многократно потвърдено е, че пушачите по-често от непушачите получават инфаркт. Затова е по-добре да си непушач. Но когато вече се е стигнало до инфаркт, пушачът има по-голям шанс да го преживее, защото при пушенето недостигът на кислород е стимулирал и развил в сърцето нови кръвоносни съдове –колатерали.

Ще сгрешите, ако схванете това като оценка, че е хубаво човек да пуши. Обратното, гордея се, че съм отказал много хора и даже колеги от цигарите, защото съм убеден, че това им удължава живота. Загиналите от инфаркт пушачи са много повече от непушачите въпреки малката полза от разрастването на кръвоносни съдове. Да се говори за предимство от пушенето, е нещо като абсурда да кажеш, че си щастлив, защото те е ударила линейка пред болница.

– В представите на майките закаляването е гаранция за по-силен имунитет, разбиран основно като по-рядко боледуване на детето. Трябва ли имунитетът да се подкрепя с препарати, да се щади с добра хигиена?

– За да придобие нормален имунитет, детето се нуждае не от антибиотици, а от микроби, от нормална среда. Стремежът да бъде обградено от стерилност чрез прахосмукачки, които изсмукват всяка невидима частичка от пода и мебелите, да се “облекчава” работата на имунната му система чрез биоцидни препарати за пране и миене, които убиват всеки микроорганизъм, както всевъзможни други широко рекламирани средства за суперхигиена пречат на имунната система да се закали.

Стерилната среда вреди по два взаимносвързани начина. Не позволява на имунитета да се развива постепенно от първия ден на живота (което става естествено при многократните срещи с нормалните микроби в заобикалящата среда), в резултат на което не може да се изгради индивидуална устойчивост срещу банални микроорганизми от средата. Втората беда е, че липсата на нормални контакти с разнообразните молекули в околната среда в ранното детство предразполага към алергии.

Какъвто и факт да вземем от живота, той потвърждава правилото, че малките рискове и несгоди в ежедневието ни правят по-устойчиви в условия на по-големи рискове и несгоди, които от време на време ни налагат времето и средата.

– Например?

– При студено време във Великобритания, без да си антрополог, разбираш веднага кои са местни по това, че са с летни дрехи при температури, на които чужденците слагат и шал и ръкавици. Населението на Острова по традиция е калено, живее на по-ниски температури, къпе се с по-студена вода, за разлика от българското. Знаете родената на база народопсихология поговорка, че най ни е страх да не настинем и да не се минем. А животът потвърждава и на биологично ниво казаното от Ницше, че всичко, което не ни убива, ни прави по-силни. Затова и краткотрайните излагания дори на ненавременен студ, както беше при снеговалежа около Великден, не са опасни за здравето, правят ни по-силни. Човекът е резултат на милиони години еволюция, която ни е формирала като вид, приспособен да понася както ненавременен силен студ, така и голяма горещина на моменти. Знае се, че сняг е валял по време на Априлското въстание в началото на май, и няма свидетелства това да е смятано за чудо невиждано, в каквито квалификации изпаднахме тази година при подобно време в края на април. Това е нормалният български климат. В гените ни е заложена естествена адаптивност към него. Това е климатът на нашата земя – той не е страшен за нас.

– А кое е страшното?

– За кардиологията опасността идва от затварянето в апартамента до парното. Опасността е на квадрат – хем се обездвижваш, хем се изнежваш. Докато физически активният човек, който се излага на кратки неблагоприятни условия, е по-здрав. И като цяло, и по отношение на сърдечносъдовата дейност. Нашата невроендокринна система има нужда от външните предизвикателства, за да функционира нормално. На тази основа в медицината се роди нова хипотеза, за която не мога да твърдя, че е вярна, защото е все още само предположение, но набира популярност. Според нея увеличението на автоимунните заболявания се дължи на това, че днешните хора не са подложени на разлики в температурите, нормални за съответната географска ширина, а целогодишно са в изкуствено създавания рай на вечно лято.

– Изглежда ли ви убедително?

– Има логика, заслужава си хипотезата да бъде научно проверена. Идеална тема е да се сравни имунитетът на разделени близнаци, отраснали в различни условия по отношение на излагането на температурни амплитуди.

– Да стоиш по къс ръкав на 25-30 градуса вътре, когато навън е зима, се превърна в критерий за благосъстояние. Практиката дава ли примери за здравни проблеми от “вечното лято”?

– В кардиологията най-честото оплакване е високото кръвно. Неусетно на второ място дойде репликата на пациентите: “Не мога да спя”. Безсънието става епидемия. За това има много причини, но една от тях е пряко свързана с температурата в дома. Сънят освен много други неща е и начин за пестене на енергия. По време на сън пулсът се забавя и по този начин сърцето изразходва по-малко енергия. Нормално по време на сън кръвното е по-ниско и така намалява и консумацията на кислород в организма, пести се енергия за преноса на по-големи количества кислород. Докато спим почти не се движим – също спестяваме енергия. А тъй като цялата си енергия човек набавя от храната, в крайна сметка сънят може да се разглежда и като начин да живееш по-дълго с по-малко храна. А забавянето на жизнените процеси по време на сън се реализира чрез понижаване на температурата на тялото. Сънят има две фази – бърза и бавна, като по време на бързия сън терморегулацията ни спира да работи и от топлокръвен вид с постоянно поддържана телесна температура се “превръщаме” в студенокръвен вид като змиите и гущерите, които приемат температурата на околната среда. По време на бързия сън тялото започва да изстива и да доближава температурата си до тази на средата. Когато човек спи на силно парно, не може да се охлади до заложените от еволюцията оптимални стойности. Същото се случва и при прекомерни жеги през лятото в помещения без климатик. Това обяснява препоръките спалнята да е по-студена от всекидневната. Комфортът на силното парно пречи на съня.

Тежката физическа дейност преди лягане също повишава температурата на тялото и ни пречи да спим. В тези случаи народът казва: “От умора не мога да заспя!”

– Но топлото също има роля за доброто здраве?

– Толкова, колкото и другите начини за закаляване. За здравия човек не са опасни краткотрайните горещини през лятото, нито дозираните топли спа процедури. Кръвоносните съдове се разширяват, подобрява се кръвоснабдяването и преносът на кислород и имунни клетки до всяка част на тялото. Топлината стимулира имунитета. При заболяване организмът използва този механизъм, като увеличава собствената си температура и така рязко се подобрява работата на имунната система.

– Би следвало тогава да препоръчвате сауната?

– Зависи. На храма на Аполон в Делфи е написано “Познай себе си”. Има хора, на които по всякакъв начин се опитвам да забраня сауна – например ако страдат от мигрена. Или са с ниско кръвно и затоплянето им го сваля още повече и получават синкопи. Но човек няма да сбърка, ако следва божията природа на мястото, където се е формирал еволюционно. Това може да се прочете като преносен, метеорологичен смисъл, различен от историческия план, на казаното от Левски, че времето е в нас и ние сме във времето. Нашият враг не е природата и нейните екстремуми. Убиват ни обездвижването, прехранването, целогодишното изкуствено лято, а не божията природа, която ни е създала.

Доц. Марчев в един от малкото почивни дни в периода, през който работи в Япония. Снимката е направена в свещената планина Коя на 29 май 2005 г., неделя – единствения относително почивен ден от седмицата в тамошните болници. Стандартно те са на шестдневна работна седмица.

Автор: Любомира Николаева

Източник: 24 часа