Всяка майка знае какво означава постоянно да се чувствате уморени и нещастни. Понякога всичко, от което се нуждае са няколко добри думи, които да изпълнят сърцето ѝ с щастие и гордост от направеното.

Писателката и майка на две деца Тони Хамър решава да изпрати следното съобщение до всички майки по света, за да ги окуражи.

Вярваме, че нейното послание трябва да бъде споделено и прочетено.

“Хей, ти…

Да, ти – с малко дете, което ти виси на врата, докато се опитваш да изчистиш петната от пюре на ризата. Ти, която успяваш да вземеш душ за две минути. Ти, която седиш на масата и се бориш с децата, за да си напишат домашните. Ти, която се чувстваш толкова изморена в края на всеки ден и толкова натоварена при мисълта, че ти се налага да свършиш всичко това и утре. Искам да ти кажа нещо.

Ти си вършиш добре работата.

Позволи ми да ти го повторя, за да го осмислиш.

Ти си вършиш добре работата!

Знам, че се чувстваш ужасно, когато бебето плаче, а си направила всичко, за да спре, но без успех. Какво ли не си опитвала, за да го успокоиш – пееш му, люлееш го. Може би си мислиш, че очевидно не се справяш с майчинството, защото досега бебето трябваше да спи сладко. Но нека го кажа отново – ти вършиш чудесна работа. Ти посвещаваш времето и енергията си на това да направиш детето щастливо и това е похвално.

Може би ти се струва, че не се справяш. Приготвяш любимата му храна, само за да ти каже, че е гадна. Искаш да поиграете малко, а детето не иска и да чуе за теб. Решиш да пошеташ из къщата, а детето ти се мотае в краката. Трудно е. Иска ти се да плачеш. И това е разбираемо, но помни – справяш се добре.

Майки с подрастващи деца, които се борят да ги научат да различават доброто от злото, на социални умения, на честност и правилно поведение, вие също си вършите добре работата. Децата се сблъскват с действителността, а ние се надяваме и се молим да вземат добри решения. Да изберат да бъдат мили. Да изберат да зачитат чуждото мнение. Да изберат да бъдат щедри. Гледате ги от разстояние в училищния двор и всичко, което ви остава е да се надявате, че правите достатъчно.

И, повярвайте ми – правите.

Никой от нас не е съвършен. Всички имаме недостатъци. Аз крещя на децата ми твърде много. Не прекарвам достатъчно време с тях. Понякога ми се струват скучни. Давам им да гледат много телевизия и да ядат захаросани лакомства. Може би и вие имате тези проблеми, или пък вашите са различни. Така или иначе, това са дребни неща.

Важни са големите неща, а най-голямото е, че децата ви знаят, че ви обичат. Те не могат да ви кажа, че ви обичат. Може и да ви се ядосват по различни причини. Но те ви обичат. Те ви обичат, защото ги целувате за лека нощ. Те ви обичат, защото им купувате нова играчка, когато са болни. Те ви обичат, защото пускате любимата им песен 712 пъти подред. Те ви обичат, защото перете любимата им риза. Те ви обичат, защото си спомняте нещо смешно, което са направили миналата седмица. Те ви обичат, защото се грижите за тях.

И ако вашите деца ви обичат, значи си вършите добре работата.

Знам, че това няма да улесни чувството за вина. Знам, че няма да изсъхнат сълзите от изтощение. Но се надявам, че поне за една секунда тези думи ще проникнат в сърцето и ще ви изпълнят с радост в този хаотичен ден.

Ти си се справяш добре.”

Автор: Тони Хамър / Източник: Обекти