Имало едно време един самурай, чийто господар бил убит. Той тръгнал да търси убиеца на господаря си, тъй като самурайският му дълг повелявал да го убие. Когато го намерил, извадил меча си и посегнал да отнеме живота му. В този момент обаче убиецът го наплюл в лицето. Самураят усетил как гняв започнал да изпълва цялото му същество, затова прибрал меча си и си тръгнал без да го убие. Основно правило на неговата самурайска чест било да не убива в момент на афект, а когато е чист от всякакви емоции, неутрален. Убиецът знаел това и го използвал.

Обичам тази история и си я припомням винаги, когато искам да конфронтирам някого за неща в неговото поведение, които не ми харесват. Помага ми да успокоя емоцията, да намеря правилната дистанция и разбиране, да подчиня инстинктивната, реактивна част у мен и едва след това да го информирам как неговото поведение ми влияе. Не винаги успявам, разбира се. Но когато успея, знам, че съм направила нещо много важно за себе си. На практика, най-важното. Успяла съм да алхимирам оловото на първичните си инстинкти в златото на осъзнаването и вътрешната свобода. След това конфронтацията става много лесна. Подходящите думи идват сами, а тъй като другият усеща, че думите ми не са натежали от негативни емоции, той в по-голяма степен е отворен към това, което му казвам…

Тази приказка е алхимична приказка – едно малко напомняне за това как да използваме трудните отношения в живота си, за да пораждаме осъзнаване и вътрешна свобода.

автор: Камелия Хаджийска/ espirited.com