Стара хиндуистка легенда разказва как някога всички хора били богове, но злоупотребили със своята божественост и трябвало Шива, върховният бог, да им я отнеме. Той искал да я скрие някъде, където те никога да не я намерят.

Зачудил се Шива къде да я скрие. Свикал и другите богове на събрание. Един от тях предложил:

– Да я заровим дълбоко в земята!

Шива отвърнал:

– Това няма да ни помогне, защото хората ще издълбаят цялата земя и ще я открият.

Тогава боговете предложили:

– Нека я потопим дълбоко в океана.

– Не, и там не става –  отвърнал Шива – защото те ще се научат да се гмуркат в океана и ще я намерят.

– Нека тогава я качим на върха на най-високата планина – предложили боговете.

А Шива пак им рекъл:

– Не, и това е безполезно – един ден те ще изкачат всяка планина, и пак ще си я вземат обратно.

Боговете се отказали и рекли:

– Не знаем къде да я скрием, защото явно няма такова място на земята, докъдето човеците няма да стигнат.

Шива дълго мислил. Мислил, мислил, и накрая рекъл:

– Ето какво ще направя. Ще скрия тяхната божественост в дълбините на тяхното същество, защото на хората никога няма да им хрумне да търсят там.

Съгласили се боговете, че няма по-добро скривалище, и както решили, така и сторили. Оттогава насетне хората вървят нагоре-надолу по земята, надлъж и нашир, копаят, гмуркат се, катерят се и проучват – търсейки нещо, което е в самите тях.

Източник: lovetoreadshortstories