В съседни домове живеели две различни семейства. Едните през цялото време се карали, а при другите винаги било тишина и взаимно разбирателство.

Веднъж, изгаряна от завист заради мира и хармонията у съседите, жената от първото семейство казала на съпруга си:

– Върви при комшиите и разбери, какво и как го правят, че у тях винаги всичко е добре…

Отишъл мъжът, скрил се зад храста до оградата на своите съседи и започнал да наблюдава от прозореца, какво се случва в дома им. И видял, че жената мие пода в коридора на къщата. Но нещо привлякло вниманието й и тя хвърлила парцала, зарязала работата си и се затичала към кухнята. През това време се прибрал съпругът. И когато отварял вратата, за да си влезе вкъщи, не забелязал кофата с вода на пода, закачил я и тя се съборила, а водата се разляла в антрето. Като чула шума, жената се върнала и виждайки какво се е случило, започнала да се извинява на съпруга си:

– Извинявай, скъпи! Прости ми, аз съм виновна…

– Не, миличка, ти извинявай! Моя беше вината! Ти ми прости…

Разстроил се мъжът от чутото и видяното у своите съседи, навел глава и се върнал обратно вкъщи. А там жена му го чакала и още от вратата го запитала:

– Какво стана, видя ли нещо?

– Да… – унило отвърнал мъжът.

– И какво? – нетърпелива била жената да узнае, каква е тайната на семейното щастие.

– Всичко разбрах! – тъжно отвърнал мъжът. – У нас всички са прави, а у тях всички са виновни…

Колко сила, колко мъдрост и колко обич има в тази простичка думичка “Извинявай”…

от Гергана Лабова