Забелязали ли сте как често някой цитира безспорна истина, а после започва на наслоява отгоре и налепите на собствената си мисловна натура като претендира за достоверност.

Типичен прийом на съвременни гурута, както и на обикновени люде, които държат да ви покажат в каква пеленаческа възраст в разбиранията си сте, защото явно само стъпвайки върху чужд превит гръб могат да се издигнат и да блеснат с напредничавост.

Тайничко ви съдя. „Аз съм по-добър от вас и това ме прави зъл.“ – Венцислав Василев

Но забравят, че сочейки високомерно с пръст чуждите недостатъци от възвисението на облачното си самочувствие, те всъщност виждат себе си, отразяват своите слабости, защото всичко, което забелязват, фокусират и язвително осъждат е тяхна природа, нищо повече от собственото им възприятие.

На подобен човек несъвършенства в характера никога не са му присъщи, а слабоволевите си пристрастия обяснява „логично“ с необходимостта да заземи светлата си същност, която иначе би напуснала пределите на земята в своето съвършенство.

Неземното обяснение обикновено отхвърля извън тях необходимостта да сторят макар и минимално волево усилие да ги преодолеят, да акцентират върху подобряването си.

Говорят ви за развитие, а те са се настанили доволно и самовлюбено в лепкавото си нетрепващо с десетилетия блато.

Доверите ли им личните си истории, те ги натоварват с техен смисъл подобно на развален телефон, създават си непоклатимо мнение „твърдо“ стъпили на собствените си мисловни проекции, щедро подкрепени със субективно коментиран хюман дизайн чарт и други подобни, като не се свенят спокойно да заменят живия човек с фалшивата си холограма.

На нещастника допуснал да се влюби в подобен човек му се вменява себичност и егоизъм, желание да ограничи свободата на „светеца“ и да го отклони от пътя му, видени някак си, незнайно как в недрата на опитите на човечеца да събуди дълбоко заспалите чувства на взаимност, уж вродената човешка сърдечност и топлина.

Почасова квартира

Поривите си за физическа близост, но без влагане на чувства, аргументират с измъкнатата от контекста фраза „Love is one way traffic“ или на български: „Дай ми и да бегам“.

Не знам как не се умориха да слагат знак на равенство между две различни понятия, със синекдохата да обясняват цялото, с опашката на слона представата си за него.

Безспорно да излъчваш доброта към всяко живо същество без да очакваш нищо в замяна е естеството на божествената Любов, а тя не претендира за близост, прегръдки и вярност.

Докато човешката любов е различна и търси взаимност, така и трябва, за да свие гнездо, да създаде дом, да отгледа деца, да остане сътворение.

Това господин Извисен съм над тези неща определя като себично изживяване и егоцентричност, нещо което вече е преминал по пътя си и не желае да го връща назад в развитието му.

Чудя се как не приема точно за толкова себично да се храни, когато е гладен, да се облича, когато е студено и да пие вода, когато е жаден.

Дето се вика всяка студена и влажна пещера приема безплатно наематели аскетици, на които почти им се е показало от гръбчето едното крилце.

Физическата любов свързва двамата подобно на скачени съдове, през които се преливат не само чисто телесни течности, а и флуиди, емоции, очаквания, щастие…

Когато обича човек е отворен за другия и това го прави особено раним именно от човека, допуснат така близо до и в теб.

Разкъсването на любовта на части, възприемането и като почасово удоволствие води до бум на ялови бракове, нещастни деца и самотни родители, самозадоволяващи се с картинки от екрана, които контролират със стоп и пауза наричайки това свобода.

Къде остана ролята на човека да участва, да бъде брънка, да подаде ръка, не от задължение, не защото го изискват, а от вътрешна потребност: да обгрижи, да стопли и да прегърне.

Но това се тренира всеки ден с постъпки, с воля и определено не с идеи за собствена възвисеност.

автор: Никоя Никъде

Източник: https://chetilishte.com