Знам какво искам.

Така пише на профила ми в Инстаграм. Това привидно претенциозно изявление е нещо, което считам за едно от най-големите постижения в моя живот – и все още е така. Това е една от силните ми страни, за които се борих дълго време. Знам точно какво търся – в кариерата, в живота, в себе си и в любовта.

За мен посредствената любов не е опция. Трябва да я усещам в костите си, по кожата си, с всяка моя клетка. Любов, която те кара да изгаряш в пламъци и да плаваш по вълните едновременно. Любов, която е страстна, разхвърляна, несъвършена. Когато две души се разкриват една на друга, тъмнината им се смесва в едно; греховете им се обгръщат от грешни ръце и въпреки това сърцата им са нежни като най-ценните парченца небе.

Перфектната, блестяща, безупречна любов не е за мен. Искам моята лудост да бъде прегърната с такава готовност с каквато аз ще приема неговата тъмна страна. Не искам да бъда „поправена”, нито искам да бъда „завършена” – също както не предлагам да бъда „изгубена и намерена”.

Искам да видя нашите счупени, назъбени парченца живот да се съчетаят. Да, те няма да се слеят перфектно, но са почти там. Нашите несъвършенства да създават пожари, които са прекалено спокойни, за да бъдат смъртоносни, но прекалено силни, за да бъдат игнорирани.

Удобството и разбирането могат да бъдат намерени на места, на които никога не сте очаквали да бъдат. Те ще бъдат намерени и в любовта. Но любовта, която си заслужава, не се опитва да те промени, а в крайна сметка променя най-важното в твоя свят – наклонът на оста ти и в крайна сметка ти знаеш, че светът ти се е променил и най-накрая има равновесие! Вярвам, че такава любов съществува. И вярвам, че такава любов си струва чакането.

Искам да е объркана, несъвършена, страстна и истинска. Очаквам да ме залее, така че да съм заобиколена от нея, изцяло потопена, без да губя способността си да дишам.

Много жени искат своя принц или рицар в блестяща броня, да дойде и да завърши тяхната съвършена любовна история. Аз се надявам на един обикновен смъртен, достатъчно силен, за да бъде уязвим с мен. Надявам се, че ще дойде мъж, който ще остане до мен, докато наредим този пъзел, наречен живот и ще ми позволи да държа ръката му през цялото време, в болест или в здраве. В тъмнина, в лудост, в ад.

Искам всичко или нищо!

Източник: https://dama.bg