Признавам си, тези думи не са мои. Прочетох ги някъде. И ги запомних завинаги. Защото тези думи ми напомнят каква е истинската любов. Напомнят ми за това, че нищо, което наистина си заслужава, не става лесно. Напомнят ми, че не трябва да се отказвам, не трябва да се примирявам…

Имала съм връзки. Няколко. Повечето бяха с мъже, с които всичко беше лесно. Последната е с мъж, с когото ми е трудно. Мъж, с когото се караме. Мъж, който често ме провокира, дразни, опонира ми. Мъж, без когото мога да живея. Но не искам да живея.

Да, без него ще ми е лесно. Няма да има разногласия и препирни. Ще ми е спокойно… И сиво. Защото във всеки спор с този мъж научавам по нещо ново за него. И за себе си. И защото след всяка буря, през която минаваме заедно, излизаме малко по-различни, малко по-добри, по-меки, по-улегнали. По-променени. Доближили се до своята по-добра, по-разбираща и по-приемаща версия на самите себе си. Осъзнали по-добре ценността на връзката си. Виждайки по-добре истинската стойност на другия.

Лесно е да избереш този, с когото можеш да живееш. Трудно е да избереш този, без когото не искаш да живееш. Защото именно тези хора са нашите най-важни учители. Но и уроците им са най-трудни за усвояване. Уроци по толерантност, по преглъщане на егото, по чуване и слушане… Уроци по истинска любов. И човечност. Уроци, които ти казват, че смисълът на живота е в промяната. И че компромис не е мръсна дума. Напротив, компромисът показва мъдрост. И зрялост. И готовност. Да обичаш другия така, както обичаш себе си.

Затова и ти не се примирявай. Не се примирявай с удобни и безконфликтни връзки. Не се примирявай просто с доброто съжителство. Търси някой, който преобръща представите ти – за любовта, за света, за самите вас. Някой, който те провокира да се променяш. Някой, който те тласка по пътя на твоето израстване. Някой, за връзката с когото си струва да се бориш.

Някой, без когото можеш, но не искаш да живееш.

Автор: Неизвестен