Въздишаш ли, че вече няма истински мъже? Или може би приятелките ти се оплакват от поведението и отношението на днешните мъже, а ти тайничко се питаш как да задържиш интереса на твоя принц завинаги? А питала ли си се някога какво представлява истинската жена? Има ли днес истински жени или и те липсват като истинските мъже?
Древна тайна е, че в една връзка мъжката и женската енергия са в постоянно количество, те могат само да се преразпределят между двамата. Това означава, че колкото по-женствена е една жена, толкова по-мъжествен е мъжът до нея. Ако обаче жената е развила своите мъжки качества – а ние, съвременните жени, сме шампиони по развиване на мъжки качества – то за мъжа в двойката остава да прояви своите женски качества. Съвсем нормално е мъжът да има своята женска част, а жената, своята мъжка част. Това са така наречените от Юнг “анима” и “анимус“. Но все пак, за жената е нужно да проявява предимно женски качества, а за мъжът – мъжки. Ако облечем древното знание в математика, здравословното съотношение за жената е 75% женска енергия и 25% мъжка енергия.
В 21ви век жените сериозно надвишават тези 25% мъжка енергия. Работим в конкурентна среда, гоним резултати, състезаваме се с колеги, с приятелки, с другите майки, за да докажем своите предимства. Амбициозни сме, борим се, живеем по график – до 30 трябва да се омъжа, до 35 да родя две деца, до 40 да стана мениджър на рекламния отдел, до 45 да си купя къща извън града… Всичко това е проявление на мъжкото в нас – амбицията, борбата, нетърпението, бързането, съревнованието, сроковете. И това е само едната страна на монетата… А другата е, че не развиваме женското в нас, оставили сме го да закърнее още от поколения назад. Процесът е започнал още може би от нашите баби, майките ни са възприели същия маниер и са го предали и на нас.
Какво точно правим, което пресушава женската ни енергия и не ни позволява да се превърнем в истинските жени, които сме родени да бъдем?
Справяме се с всичко сами и не търсим помощ. Може би се гордеете с тази своя способност, но това е убиец номер едно на женска енергия. Жената е социално същество, тя иска да бъде закриляна и обгрижвана – това е природата й, дори да не го осъзнава. Няма нищо по–женско от това да кажеш: „Моля, помогни ми!“. Може да искаме помощ за всичко – за тежките чанти, за отглеждането на детето, в работата, в домакинството. Виждала съм толкова много жени да отказват предложената им помощ, въпреки че очевидно имат нужда от нея. Вчера наблюдавах в един ресторант как една дама отказа близо 4 пъти на любезното предложение на мъжа си да гледа малкото им момиченце, за да може тя спокойно да хапне и да си изпие чашата с вино. Майката всеки път казваше: „Няма проблем, аз се оправям!“, а проблем очевидно имаше – раздразнението и умората й прозираха през спокойния й тон. Защо отказваше? Мисля, че знам отговора… Аз самата се държах така години наред.
Всичко идва от това да докажеш, че можеш сама, че не е нужно да „товариш“ другите със „собствените си“ задължения и проблеми. Това е като едно ежедневно доказателство пред мама и татко: „Вижте ме, аз мога сама, аз заслужавам да ме похвалите и обичате!“. Дори не се сещаме, че мама и татко вече не ни наблюдават, а и никога не е било нужно да правим нищо, за да заслужим любовта им. Никога не е било нужно да се доказваме. Обаче ние оставяме онази незряла част от нас – малкото момиченце, да ръководи живота ни. Време е да пораснем – да разберем, че искането и приемането на помощ и подкрепа не отблъсква околните, а ни сближава с тях. Особено с мъжете. В тяхната природа пък е да помагат, да закрилят, но трябва да им позволим да го правят. Ако мислите, че мъжете в живота ви никога не са правили нищо за вас, сигурни са две неща – едното, че не им позволявате (дори да не сте казали нищо, излъчването е по-красноречиво от думите), другото е, че привличате такива мъже в живота си, за да осъзнаете къде бъркате и да промените поведението си.
Не искаме нищо за себе си или отказваме жестове към нас. Познати ли са ви фразите: “На мен нищо не ми трябва.“ или „Не мога да взема пари от теб (от него)!“? Една моя клиентка има доста заможен приятел и в същото време мечтае да си отвори арт магазинче. Тя е наистина много талантлива и магазинът би осмислил живота й. Когато я попитах защо не поиска пари от приятеля си, тя направо се ужаси: „В никакъв случай не мога да искам пари от него!“ Защо не? Той има достатъчно и освен това ще е повече от щастлив да й ги даде за нейната мечта. Гласовете, които ни спират в тези случаи, са в нашата глава.
Приличаме на онзи равин, който останал на едно дърво след голямо наводнение. Дошъл да го спаси един човек, после дошла лодка, накрая хеликоптер, а равинът отпратил всички с думите: „Чакам Бог да ме спаси!“. Накрая разбира се умрял и попитал Господ защо не го е спасил. Господ отвърнал: „Как да те спася като изпратих човек, после лодка, накрая хеликоптер, а ти ги отпрати?“ Този случай е същият – имам мечта, талант и мъж с пари, а арогантно връщам предложената от Бог помощ като отказвам да се възползвам от всичко това.
Всеки път когато отказваме жест, подарък, услуга или казваме: „Нямаше нужда.“, се обезценяваме и показваме, че не обичаме себе си. А липсата на любов към себе си не е шега работа, тя води до нещастия и физически заболявания. Както вие обичате да давате, така обичат и хората до вас. Но за да могат всички да дават, трябва някой да получи. Ако ви е много трудно да получавате, това ще ви помогне – желанието само да даваме на другите без да взимаме от тях, е проява на арогантност! Тренирайте се да получавате като започнете с приемане на жестове, почерпки и подаръци, охотно и с благодарност. После започнете да казвате конкретно какво искате за Коледа, рождения си ден, друг повод. Купувайте за себе си по нещо всеки месец. Разширявайте ценовия клас на дрехи и вещи за себе си с по няколко лева всеки път – ако си купувате блузи за 20лв., купете за 25лв, следващия път за 30лв. и т.н. Последна фаза – искайте подаръци от партньора. Не се чудете къде ще му излезе краят по този начин, това упражнение ще завиши себеоценката ви, а с това ще се повишат и приходите ви или тези на партньора ви.
Не умеем да си почиваме и да се презареждаме. Хубава книга, време сама със себе си, спорт, масаж, излизане с приятелки, забавление, танци – това не е лукс, това е задължителна програма за възстановяване на женската енергия. Чували сте фразата: „Нямам време = не ми е приоритет“ – тя е напълно вярна. Ако усвоите търсенето на помощ и искането на неща за себе си, ще ви е лесно да организирате време и пари за себе си.
Не уважаваме мъжете. Липсата на уважение към мъжете може да е явна или скрита в нас, но тя е факт за огромна част от жените. Мисли от типа, че мъжете са грубияни, интересчии, използвачи, изневеряващи и всичко друго негативно, което правите като обобщение към целия мъжки род, държат свестните мъже далеч от вас. Може би се питате как непознати мъже знаят за мнението ви? Това се усеща във въздуха, не е нужно да говорите. Може би чакате някой мъж да ви опровергае, но това няма да стане – Вселената ни праща точно това, в което вярваме.
Ако имаме партньор и го смятаме за безхарактерен, скучен, мързелив, търтей и каквото и да е друго, то връзката ни е обречена. Жена, която не уважава мъжа си, бавно и сигурно унищожава взаимоотношенията си. Пак напомням, че не е нужно да сте му го казвали в лицето. Хубавата част е, че ако развием вяра в мъжа и се фокусираме върху хубавото в него, това пак ще се усети дори без да говорим. Мъжете се разгръщат и развиват потенциала си само с подкрепата и възхищението на жената. Така функционират енергиите.
автор: Ирина Вълчева-Кръстева
