Понякога нещата се объркват, пътищата на съдбата се пресичат, звездните карти се синхронизират, вселената решава да се позабавлява и с жената на любовника ти се озовавате на един и същ семинар. Темата на семинара е „Как да задържим мъжа до себе си“, а подтемите са няколко: „Когато той ти се изплъзва, стани хамелеон“, „Свещената тайна на обожаваните жени“ и „Аз заслужавам крал“. Пълни глупости, към които обаче и най-скептичната жена може да посегне, когато е на зор, повярвайте.

Когато видях жена му (малко под 40 в онзи момент) на първия ред, аз (малко над 20 тогава) се натъжих ужасно. Значи и двете – две закъсали жени – искаме да го задържим, и на двете ни се изплъзва, и двете копнеем да научим свещената тайна на обожаваните. Жалка работа, ви казвам.

Как да задържим мъжа до себе си. Най-напред ни обучиха, че слабостта е сила и как да бъдем слаби, нуждаещи се от закрила женички. Всички, включително жена му и аз, си записвахме така старателно, все едно сме на конгрес по атомна физика. После тренерките разиграха няколко ситуации, при които ние трябваше да го играем слаби. С това счетоха въпроса за приключен и ни осведомиха с поразителна увереност какво харесват и какво не харесват мъжете. Споделиха с нас поредната версия за това как обичат мъжете. Оказа се, че освен със стомаха, с главата и с простатата си, мъжът обичал и с очите. Дори най-вече с очите. Затова да не сме ходили вкъщи по пеньоар и с ролки на косата. Колко оригинално! Все едно някой ходи с пеньоар и ролки вкъщи, това е някакво страшно клише от 50-те години на миналия век. После ни припомниха, че мъжът по природа е ловец и обичал да преследва плячката си и вече забравих какво следваше от това и ни издиктуваха 11 невзрачни стратегии как да задържим вниманието му. Не успяха моето внимание да задържат, та ще задържат неговото – друг път!

Разказаха ни за енти път за Светата троица на хормоналния баланс на щастливата и влюбена жена и само да съм чула още веднъж за допамин, серотонин и окситоцин! Не е ли цинично да разлагаш любовта и щастието на съставните им хормони?

След кафепаузата мацките взеха да ни разправят как трябва да възродим флирта във връзката си. Тук включиха и хамелеона и как трябва като него да приемаме различен облик, без мъжът ни въобще да осъзнае това. И си представих тези съпруги – повечето тогава бяха доста по-големи от мен – как се прибират от работа и тутакси започват да приемат различен облик, досущ като хамелеони, само и само да задържат мъжа до себе си.

Тренерките сякаш прочетоха мислите ми и веднага казаха, че въпреки тази работа с хамелеона трябва да запазим индивидуалността и личното си пространство и започнаха да ни преподават нервно-лингвистични методи, с които да се защитаваме и да блокираме всеки опит за манипулация от страна на онзи, когото искаме да задържим. Голяма каша им е в главите на тези хора – мисля си аз и си представям как и двете с жената на Мъжа ни започваме да се правим на „слабите силни“ (звучи като „Живите мъртви“, нали?), да му разказваме играта от флиртове, да хамелеонстваме до побъркване, понеже той бил ловец и трябвало да му бъде интересно, и да блокираме опитите му за нахлуване в личното ни пространство. Дали ще го задържим по този начин? Съмнявам се. Аз поне не се и опитах, понеже се почувствах доста унизително на 20 и няколко години да вися 6 часа на някакъв семинар и да давам 300 лева, за да задържа женен мъж с две деца и жена, която също иска да го задържи. Реших, че той мен трябва да задържа, а не аз него, и познайте какво стана. Във всеки случай той не даде 300 лв. за семинар, който да го научи как да ме задържи, и предпочете да направи трето дете на жена си, а аз избягах на другия край на града и дълго време си близах раните.

Преди да се случи всичко това обаче, на тръгване от злощастния семинар, който наистина ми отвори очите, но не по начина, предвиден в програмата му, тренерките причакаха на вратата всяка една от нас, за да я попитат за коя дата да й запишат препоръчителния индивидуален сеанс, на който ще се обсъждат конкретни проблеми в конкретната връзка. Казах им, че няма да ме видят повече, понеже тези семинари и тренинги не са за готини жени, без значение дали са съпруги или любовници. Никой не може да ме убеди в обратното, макар да знам, че много ще се опитат. Готината жена няма да даде 300 лв. за семинари и тренинги. И като се разяриха онези учителки! Защо няма да си запишете индивидуален час? Защото не смятам, че аз заслужавам крал, благодаря – отговарям, без да се замислям много, и виждам как те настръхват и вече са готови да ме разкъсат! Обясняват ми най-позитивно, че разбират тази моя съпротива срещу богатите успешни мъже. Ставало въпрос за родова обремененост и след като на индивидуалния час поговорим за въпросната обремененост, те ще изберат за мен точно определен тип семейна констелация, на която да ходя, за да се излекувам и сама да видя това, което те вече виждат, а именно – че аз заслужавам крал. „Трябва отново да започнете да се обичате“ – казва ми едната. Ох, боже! Ако директно им кажеш да си гледат работата, те ти казват, че явно не си готова за тях, не ти е дошло времето. А ако им заявиш, че чисто и просто НЕ ГИ ХАРЕСВАШ, те се усмихват така, все едно вече са проникнали в тайните ти мисли чрез специалните си техники и оттам са извадили следната тайна мисъл: „Казвам, че не ви харесвам, но дълбоко в себе си и много тайно ви харесвам“. Не бе, хора, просто не ме кефите, приемете го! Едва се отървах от тези.

И вие, и аз знаем, че няма рецепти за задържане на мъж. В годините след тази история, за която ви разказах, ми се случиха всякакви прекрасни и ужасни неща и разбрах простичката истина, че за да задържиш един мъж до себе си, е напълно достатъчно да си готина жена. В моя речник думата „готин“ обединява начина, по който изглеждаш и това какъв си, както и такива неща като лекота на общуване, остроумие, спонтанност и директност, личен чар, заразителност. Да носиш спокойствието в себе си, да не си в непрекъснато съревнование и вътрешно напрежение. Да не си изкуствена кукла, претенциозна, капризна, свръхвзискателна, алчна, досадна. Ей такива лични качества или недостатъци задържат или отблъскват мъжете според мен, но кой може да те научи на това? Дори за 300 лева за 6 часа?

През цялото това време оттогава само веднъж, един-единствен път, направих специално усилие, за да задържа един мъж. Не един мъж, а моя мъж. Това усилие няма нищо общо с нито едно от нещата, които ни издрънкаха на гореописания семинар. Нито се правих на хамелеон, нито на трудна мишена, която да стимулира инстинктите му на ловец, нито на каквото и да е друго. Направих си гърди.

Бях в сезона на диетите, около средата на 30-те си години, и опитвах всевъзможни диети. След като преминах през няколко вълни на отслабване и напълняване, след като опитах всекидневен фитнес, масажи през ден, елкарнитин като добавка, овесени трици с годжи бери, какви ли не краткотрайни гладувания, в крайна сметка наистина отслабнах, обаче гърдите ми изчезнаха. С дрехи, сутиени и какви ли не специални визуални ефекти всичко беше супер, но когато нещата опираха до момента със събличането и секса – а за какво по-дяволите е всичко, ако не заради тези моменти, – е, някак си гърдите ми липсваха. А си мисля, че и не само на мен ми липсваха. Аз може и да си се кефех на елкарнитиненото си тяло и прочие, но все пак и слава Богу не си правех секс сама. Така в една много смешна и конфузна вечер поставих въпроса директно и получих директен отговор. С една дума – гърдите се оказаха важни, много важни.

Та затова си направих гърди. Не силиконови, да не съм луда нещо. Изградих си ги. Започнах с най-приятната част – с мляко към кафето, сладкиши и дори торти с крем, хляб с картофи, хляб с месо. О, вкусно нещо – хляб с пържолка! Не, не ме нападайте, пощадете ме, нали аз съм се хранила така, не вие. Така освен гърди, разбира се, изградих и други неща, но важното е, че в нито един момент не ми мина през ума, че съм някаква героиня. Ако бях отслабнала, щях да се величая до небето, а сега – кротка и доволна. И понякога малко гузна.

Удоволствието да разполагаш с гърди не е малко. Сигурно има жени, които са и слаби, и с форми, и с дълги крака – браво, блазе им, обаче аз трябва да избирам. Търся си оправдание, за да си ям каквото си поискам? Ами да, представяте ли си докъде я докарахме – да си търсим оправдание да правим каквото си искаме!

И така – гърди. Трябва да се храниш добре и да правиш упражнения, за да ги поддържаш във форма. Освен това – да си взимаш вани с масло от хвойна, да си правиш фрикции на сухо и после – с кокосово масло. И да си спокойна. Да си поспиваш. Гърди така се градят – със спокойствие вътрешно, външно и едно по-така лениво отношение. Ама това е моят случай. Вие ако си имате всичко и сте съвършени, пак казвам – блазе ви, този текст не е за вас просто.

Що се отнася до това как да издържим мъжа, след като сме успели да го задържим, и за това вече си имам рецепта – тапи за уши (в случай че хърка), собствени пари и общи дела. Освен ако не смятате, че заслужавате крал, разбира се.

Източник: http://eva.bg