Признавам, тази тема не е измислена от мен. Намерих я, докато прелиствах сайтовете, които разказват за човешките отношения – за любовта, за нежността, за грижата към близките. А тя ни е толкова близка – любовта на децата към майките им, онази странна и толкова важна любов, без която не могат. Поисках да ви разкажа историята на американката Бриджит Уайт, защото помня как моя пораснал син (на около 25) веднъж ми сподели собственото си откритие – знаеш ли, мамо, най-ценното в живота ми е твоята безусловна любов! За нея става дума в тази история – и за това, как майките изглеждат в очите на своите рожби.
„Веднъж разглеждах снимките в телефона си и видях ТОВА, – пише в блога си Бриджит Уайт, майка на две малки деца. Направо се шокирах.
Кой е посмял да направи тази ужасна снимка без да знам? Усещам как ме залива ненавист и отвращение към самата себе си, сълзи избликват в очите ми. Тъкмо посягам към копчето delete и в стаята влиза синът ми.
— Знаеш ли откъде се е появила тази снимка в телефона ми? Лицето му се озарява от усмивка. — Аз те снимах, мамо! Не помниш ли, когато ходихме на плаж? Ти беше толкова красива, не можах да се удържа.
— Добре е да питаш, преди да снимаш с моя телефон, — казвам му.
— Зная, маме, но все пак, погледни колко си симпатична тук!
Гледам пак снимката и се опитвам да видя това, което вижда той, да погледна себе си с очите на детето. Идва дъщеря ми, също гледа снимката и се усмихва: „Това е направо като картичка, мамо! Страхотна си. Много ми харесва!”
Дишам дълбоко.
Да, моят основен принцип е да виждам само недостатъците си. Правим това автоматично. Като гледам отново, започвам да виждам малко повече. Ето ги моите пълни бедра със следи от целулит – веднага се хвърлят в очи. Но сега виждам и една просто уморена мама – няколко часа е била на крак, обикаляйки езерото и околностите с децата и най-накрая е полегнала на брега, разперила ръце, наслаждава се на почивката си.
Моите пълни ръце – това са мамините ръце, които без умора пренасяха малките над горещите камъни и пясък, за да не опарят крачетата си.
Както и по-рано, виждам едра жена в черен бански – жалък опит да прикрие излишното тегло. Но пред мен на снимката е и една смела мама, която пътешества с любимите си деца и заедно с тях открива света.
Като много жени, аз цял живот водя битка с излишните килограми. Не мога да се отърва от това. Сега даже тежа повече, отколкото когато и да е в последните 10 години. Но не искам повече да опустошавам живота си заради пълнотата. Нося рокли без ръкави и отворени деколтета, бягам и играя с децата си и даже понякога се чувствам привлекателна. Да, наистина привлекателна. Или почти.
Може би това е заради възрастта?
Или защото се налага да мисля за по-важни неща от външността си? А може би причината е, че децата ми ме гледат с такова обожание? Вече не изпитвам ненавист към тялото си. Това не означава, че съм решила да изоставя опитите да се занимавам със спорт и да се грижа за здравето си. Ще продължа, защото искам да живея дълго и щастливо. И все пак сега най-важното за мен е да се науча да обичам тялото си, каквото е. Искам да гледам на себе си с очите на моите деца.
Благодаря ви, деца”.
Този пост предизвика в социалните мрежи огромен брой мнения. Дали когато сме с децата си, се чувстваме красиви? Сутрин се будим далеч не най-прекрасния си вид – рошава коса, тъмни кръгове под очите, но децата не забелязват това. Те сякаш виждат през фасадата, виждат същността, а не обвивката. Детето чува нашия заразителен смях, вижда как блестят очите ни, чува веселите песни, които му пеем, усеща топлината ни, радостта, желанието да играем с него. Можем ли да не се чувстваме най-красивите на света, когато щом ни видят, те тичат насреща ни с всички сили, за да ни прегърнат?
Е, намират се и коментари, че видите ли, тази майка малко се грижи за външния си вид, че парадира с него, за да качи самочувствието си. Че всъщност не прави достатъчно, за да изглежда добре и рискува след някоя и друга година децата вече да не я харесват такава, дебела. Други пък припомнят, че далеч не всички хора могат да бъдат слаби като манекенки, че това е въпрос на ген, на стрес, на много други странични фактори. И че за всяко дете неговата майка е най – най-красива, най-добра, най-умна, най-сръчна… а всъщност, най-обичаща. Онази, която дарява безусловна и вечна любов.
Приятелки, а не е ли най-добре да престанем да се взираме в недостатъците – всички си знаем, че ги имаме, че няма идеални хора? Да спрем за миг да се мръщим пред огледалото и да си отговорим на въпроса кое е по-ценно за нашите деца – да имат майки с перфектни мерки или майки, които ги обгръщат с топлина и любов?
Наистина, нека погледнем себе си с очите на децата! Вие как мислите?
