Колкото по-разностранна и всеобхватна е нашата същност, толкова по-поносими са болките в живота. – Уейн Мюлър
Един възрастен учител в Индия се уморил от постоянните оплаквания на ученика си. И тъй, една сутрин го изпратил да донесе сол. Когато се върнал, учителят накарал недоволния младеж да изсипе шепа сол в чаша с вода и после да я изпие.
– Какъв вкус има? – попитал той.
– Горчив – отвърнал ученикът.
Учителят се подсмихнал, а после казал на младежа да изсипе същата шепа сол в езерото. Двамата отишли мълчаливо до близкото езеро и когато ученикът хвърлил шепа сол във водата, старецът рекъл:
– Пий сега от езерото.
Когато водата докоснала устните му, учителят отново го попитал:
– Какъв вкус има?
– Сладък – гласял отговорът този път.
Тогава учителят седнал до сериозния младеж, който толкова много му напомнял на самия него, хванал ръцете му и казал:
– Болката в живота е шепа чиста сол – ни повече, ни по-малко. Тя винаги остава една и съща. Но горчивината, която вкусваме, зависи от съда, в който се разтваря болката. Затова, когато те боли, можеш единствено да разшириш собственото си възприятие… Не бъди чаша. Бъди езеро.
– Успокойте се и се фокусирайте върху болката, която изпитвате.
– Не се опитвайте да отстраните болката, а дишайте през нея.
– При всяко вдишване се фокусирайте върху усилията да обгърнете болката.
– С всяко издишване се опитвайте да разширите съзнанието си и да позволите на болката да потъне в дълбините на всичко, което никога няма да познаем.
Откъс от “Книга за пробуждане” от Марк Непо
