Освен че е безусловна, истинската любов е безгранична и вечна. Тя не се повлиява от настроения, етапи, периоди, условности. Тя не се появява, когато й харесва, и не си тръгва, като не й допада.

За нея важи “в добро и лошо”, както и тя е тази, която ще пробва първо всичко възможно и няма да се откаже докрай, за да се бори с цялата си същност, защото всъщност това представлява тя! Всяко друго нейно подобие е жалък неуспешен опит за копие по някакви причини – интереси, пари, страхове, дори заблуда.

Пред нея нежната половинка може да разкрие слабата си страна, без да се страхува от злоупотреба след това или пък подигравки. Любовта ще я разбере правилно, без да си изкара грешни изводи, без да се нагнети и без да й обърне гръб. Пред нея може да си сподели проблемите и вътрешните терзания и никой няма да я помисли за “луда жена”, която просто мрънка.

Никой няма да я унижи с обиди и да й затвори устата с аргумента, че е досадна и просто трябва да спре да говори. На истинската любов може да се разчита, когато жената има нужда от любов и подкрепа, тя ще отвърне с адекватно отношение в слабостта на нежната половинка и в никакъв случай няма да й каже, че е неадекватна, защото е потърсила любовта.

Дори ако е била несигурна в нея, любовта няма да я накаже, обръщайки си гърба и обвинявайки я, че сама си е предизвикала терзанията, ами ще й припомни за съществуването си по най-топлия и прекрасен начин.

Защото любовта ще държи на нея – на нейното щастие, същност и на истинското си аз – това на истинската любов!