„Какво бих направила, за да бъде света едно по-добро място за живеене?“. Доста честно задаван въпрос, нали? Колкото и банално да ни звучи все по-рядко си го задаваме. В повечето случаи някой друг ни го задава, но замисляли ли сте как бихте отговорили? Дава ли ви някаква перспектива? Кара ли ви да се замислите каква следа бихте оставили?
Обичайната картина от ежедневието – прибираме се вечер от работа, заставаме след вечеря пред новините и започват поредните трагедии. Все по-често през последните години се питаме „ На къде върви светът ни? И какво трябва да стане, за да се оправи всичко?“ Но в следващия момент поемаме ли някаква отговорност ние, за да бъде светът по-добър? Защото ние сме част от света! Или нехайно и с лека ръка казваме, че политици, управляващи, мъжете, жените, бежанците някой или нещо друго е виновно за случващото се.
Какво правехме ние, докато всичко това се случваше? Вчера сутринта отстъпихте ли място на възрастна дама в автобуса? Грижите ли се всекидневно за човека до себе си да се чувства добре? Помогнахте ли на хора в нужда? Гласувахте ли на последните избори? И ред други ежедневни въпроси, които създават верига от действия и настроения у хората. А след това те влияят и на следващия човек, с когото се срещнат. Ние сме свързани по между си. И когато всеки изиграе добра роля в ежедневието си това добро усещане, което сме оставили у някого, ще се предава нататък по веригата.
Това, което аз бих направила за по-добър живот е да мотивирам хората да покажат най-доброто от себе си. Искрено вярвам, че у всеки е заложен талант, дарба и потенциал, който трябва да бъде открит и развиван. Тези таланти карат човек да се чувства истински щастлив и пълноценен в живота си. Това е Божественото помазване, което всеки носи от Твореца. Разбрала съм за себе си, че ми носи радост да помагам на хората да го открият и да го развиват. Да се запитат кое е истински важно? Кое ми носи радост? Кое би изпълнило животът ми със смисъл ?
А за теб кое е важно?
Когато човек открие призванието си, от него започва да струи необичайна енергия и радост. Също както когато си влюбен. Той бива вдъхновен. Възможностите идват най-неочаквано в живота му. Това за него става като мисия. Спира да гледа колко е часът, защото не иска да си тръгва. Влага с удоволствие време и ресурси, защото вярва и знае, че е на правилния път! Но живеем във време, в което все повече хората имат нужда от лека странична мотивация, ориентир и помощ. Имат нужда от насока, окуражаване и някой да им каже, че „ Всичко е възможно за този, който вярва“ .
Тогава нещата започват наистина да се случват! Радостта и смисъла от живота идват. Те изпълват цялото ни ежедневие и ние ставаме просветени. Усещаме живота по различен начин и разгръщаме най-дълбоките си умения и потенциал. Тогава хората биха били по-щастливи. Тогава хората ще се обичат повече. Когато намерят себе си, без значение дали някой друг им е дал различна гледна точка, без значение в коя сфера от живота. Тогава всички бихме били по-спокойни и бихме се грижили повече за благото един на друг.
Защото колкото повече даваш, толкова повече ще ти се върне!
Предай нататък!!!
снимка: www.bbmundo.com
