1. Най-важното – не ги сравнявайте едно с друго! Дори когато сравнението изглежда положително и за двете, това може да подтикне към принципно съревнование. По-добре е да сравнявате всяко дете с минали негови достижения.

 2. Дайте възможност на децата да се грижат едно за друго (не като ги заставяте да го правят, а като приветствате инициативата за това). Например, ако едното дете е обидило другото, то може да им оставите известно време да се утешат и извинят едно на друго, вместо вие да управлявате ситуацията. Така този, който е нанесъл обидата, ще разбере, че е в неговите възможности както да развали, така и да поправи отношенията с друг човек.

3. Подсказвайте на децата си как могат да си помагат едно на друго и какво могат да правят заедно.

4. Не просто да повтаряте, че обичате всички еднакво, а да подчертавате индивидуалността и важността на всяко дете поотделно.

5. Не делете всичко по равно, а според нуждите им.

6. Не им „пришивайте“ етикети и определяйте роли в семейството. Ако наричаме едното дете „нашата танцьорка“ или „певица“, то това омаловажава усилията на другите деца в същата област, а и принуждава самото дете да се придържа към този образ, дори да иска да промени интересите си.

7. Опитвайте се да отделяте време за индивидуално общуване с всяко дете.

8. Ако двете деца искат вниманието ви по едно и също време, то трябва периодично да откликвате първо на по-голямото, независимо че може нуждите на по-малкото да са по-неотложни.

9. Не потушавайте задължително конфликтите – признавайте на децата правото да изпитват негативни чувства едно към друго, учете ги правилно да идентифицират и изразяват емоциите си.

10. Не е задължително винаги да се намесвате и да давате мнението си, понякога е достатъчно просто да изслушате двете страни и да признаете правото им да се чувстват обидени. Когато изкажат претенциите си пред родител, много често напрежението между тях пада.

11. Изкажете на глас неизказаните чувства на страните при конфликт, когато децата не успяват да ги осъзнаят и/или изразят.

12. Напомняйте за хубави съвместни моменти, в които едното дете се е погрижило за другото, или го е разсмяло, или е направило комплимент. Подчертавайте, че го правят, защото се обичат.

13. Говорете често за това, че семейството е най-важното, че сестрата или братът ще бъдат винаги до тях, независимо че са се карали като малки.

14. Не забравяйте, че по-големите деца също са деца и не искайте от тях да правят непривични неща, „защото вече са големи“ и трябва да търпят, помагат, чакат и т.н.

15. Не карайте големите да се грижат за малките, не им го вменявайте като отговорност. Ако детето иска да помага и го прави постоянно – то може да приемате помощта и да я поощрявате. Но то винаги трябва да има правото да размисли и да престане.

16. Не давайте на голямото дете лъжливи надежди, че малкото ще се роди и веднага ще започне да го обича и да си играе с него. По-добре описвайте бъдещето максимално реалистично – че първо само ще плаче, ще яде и ще спи.

17. Поощрявайте интереса на голямото дете към по-малкото, като го контролирате и учите, не ограничавайте контактите им, дори в началото да не са много успешни.

18. ВАЖНО! Не разделяйте децата след раждането на по-малкото, не пускайте по-голямото на градина, не го оставяйте на бавачката или на баба и дядо. Колкото повече време децата изкарват разделени, толкова по-малка е вероятността да се научат да живеят заедно и да се настроят на една вълна.

19. От време на време позволявайте на по-голямото си дете да се поглези и да се почувства бебе – разрешете му да лежи в детското креватче, носете го на ръце, помагайте му да се облича, хранете го с лъжичка.

20. Дайте на по-голямото си дете „бебе“ – кукла, с която то да може да прави същите неща, които вие правите с малкото дете. Ушийте му малък слинг, дрехи, памперси и т.н.

21. Къпете ги двамата заедно, гушкайте ги едновременно, позволявайте и на двамата да седят на коленете ви.

22. Разглеждайте снимки и подчертавайте колко си приличат.

23. Отделете на всяко дете място за неговите вещи, като не разрешавате на другите деца да ги вземат без негово разрешение.

24. Заедно с едното дете избирайте подарък за другото, като обсъждате какво предпочитат и харесват.

25. Говорете в присъствието на едното дете за другото: „А пък нашият Сашко…“; „А пък нашата Лили…“.

26. Споделяйте с едното дете радостта си от другото: „Имаш много грижовен брат, нали?“.

Източник: https://cleverbook.net