Предстои ти да бъдеш, затова просто бъди, сине!

Когато ти пиша това ти ще си на три години, но чети това, което ще ти предам от себе си по-долу винаги, когато усетиш, че годините напред те отдалечават от теб самия. Може би написаното ще ти помага да се връщаш при себе си, може би ще ти помагам само с това, че написаното от мен винаги ще има различно значение всеки път, когато го препрочиташ.
Това са няколко съвета от мен за теб:

Избирай всичко.

Когато ти предлагат два пътя – значи имаш два пътя. Не само един правилен, или друг грешен. Два пътя, които те чакат да ги поемеш. Това понякога означава да поемеш по единия, да го извървиш целия, после да се върнеш назад, за да продължиш към ново напред. Не се страхувай да се върнеш обратно, когато го искаш, така ще разбереш втория ми съвет:

Всичко има цена.

Пести, за да можеш да я плащаш, когато ти я поискат. Пести разумно, плащай разумно, избирай всичко разумно. Бъди и неразумен, за да открояваш по-добре кое всъщност е разумно. Да, има безплатен обяд, но на вечеря пак ще ти поискат сметката. Много черти предстои да теглиш. Много (равно)сметки да платиш. Примири се с това и плащай достойно. Когато плащаш – получаваш, когато даряваш – нямай очаквания, но не спирай да правиш и едното, и другото, за да се чувстваш удовлетворен.

Работи за време и хора.

Когато вляза в храм, запалвам свещ и си пожелавам време. То тече с различни темпове в различни ситуации – това ме е плашело и радвало постоянно. Не вярвам, че времето е пари. Времето може да е само две неща – достатъчно и недостатъчно. Пожелавам ти да имаш и от достатъчното и от недостатъчното. Първото ще ти носи по-скоро материално богатство; второто – ще ти носи радост, любов и хармония.
Винаги съм гледал да работя не за пари, а за време. Време, което да имам и да харча свободно. Свободата изисква време. Свободата е нещо приемливо относително според ситуацията. Но едно знам със сигурност – никога няма да имаш време да си сам. Затова работи за това около теб винаги да има хора, които да осмислят времето ти и да го правят наистина ценно.

Носи своята енергия.

Трябва да имаш достатъчно от нея, за да я споделяш. Само това, в което истински си влюбен ще ти я връща обратно. Търси го и го искай винаги. Не позволявай на другите да ти го вземат. Може да е хоби, работа, човек, вещ, чувство – щом носи твоя заряд, значи е важно за теб. И го споделяй винаги, иначе изобщо няма смисъл. Твоята енергия ще е и твой мир, и твоя стихия – не можеш без двете, носи ги.

Бъди богат.

Лесно е да си богат. Трудно е да си богат по много начини. Не го планирай, само го търси и богатството само ще идва… и ще си отива понякога, защото… всичко си има цена. Не опитвай да задържаш богатствата си – опитвай се да ги връщаш отново и отново. Така не просто ще си, а ще чувстваш и усещаш, че си богат. А това не е нещо, което хората могат да ти кажат, че си – не им вярвай за това, то не бива да те примирява.

Всеки вход може да е и изход.

Когато не виждаш изход – намери този, който може да те упъти правилно. Сигурно всеки ще ти предложи правилна посока, но преценявай добре кой знае подходящата посока за теб. Винаги, когато влизаш в нещо ново трябва да знаеш, че по същия начин би трябвало да можеш да излезеш. Тази свобода ще ти е нужна, а различни изходи ще ти бъдат предлагани постоянно. А понякога само един е правилният – този, през който си влязъл, защото през него ще губиш най-малко.

Сине, помни, че ние, хората, не се страхуваме от височината, а от въжето, по което вървим, когато няма мостове. А когато не се страхуваме от него – значи вече ни е страх от падането. Не те е страх от падането, когато е приземяване… след полет… Тогава така и не си достигнал отсрещната страна, разбирайки, че страните не са само две. И какво по-прекрасно и по-ужасно от това, че си намерил сам новия изход?

Оставяй следи.

Така няма да се обезличиш, вървейки по своите пътища. Когато оставяш свои знаци откъдето минаваш, ти ще имаш предимството не просто да не се изгубваш и луташ, но и да оставиш своя уникален почерк, който хората да опознаят. Оставянето на следи често ще се приема за „цапане“ и „каляне“, но това не трябва да те притеснява ако работиш за време и хора.

Няма щастлив край, освен ако не е начало на нещо ново.

Самото съчетание на думите „щастлив“ и „край“ е лишено от логика. Затова търси началото във всеки край и гледай то да е щастливо. Аз мога да ти пожелая само много начала в живота. За всички ни е по-лесно да говорим и мислим за края, но никой не го е виждал със сигурност, затова в един момент вероятно губим вяра и в щастието.

Иво Илиев

Източник: http://ivosiliev.com