Идват тежки времена. Ще имаме нужда от писатели, които могат да си спомнят свободата. От поетите, мечтателите – реалистите на по-голямата реалност.

Това каза известната американска фентъзи писателка Урсула Ле Гуин в своята забележителна реч по време на Американските награди за най-добри книги. Там авторката получи почетна награда за принос към американската литература.

85-годишната Ле Гуин се възползва от възможността и в благодарствената си реч заговори за значението на фантазията в модерните времена, както и за капиталистическата хватка на изкуството, включително превръщането на литературата в стока.

Тя подчерта, че през последните 50 години фентъзи авторите са били пренебрегвани за сметка на “така наречените реалисти”.

Речта на фентъзи писателката беше посрещната с бурни аплодисменти.

Ето какво точно каза фентъзи писателката по време на официалната церемония:

“Благодаря от сърце на тези, които ми дадоха тази награда. Моето семейство, моите агенти, редакторите ми, знаят, че това, че съм тук, е колкото моя, толкова и тяхна заслуга, както и че тази красива наградата е и тяхна, колкото е моята. И аз се радвам да я приема, и да я споделя с всички автори, които бяха изключени от литературата за толкова дълго време – моите колеги, авторите на фентъзи и научна фантастика- писателите на въображението, които за последните 50 години наблюдаваха как красивите награди отиваха при така наречените реалисти.

Мисля, че идват тежки времена, когато ще искаме да чуваме гласовете на писатели, които могат да виждат алтернативи на сегашния ни живот и могат да поглеждат извън нашето покосено от страх общество и неговите натрапчиви технологии. Да виждат други начини за съществуване и дори да си представят някои реални основания за надежда. Ще имаме нужда от писатели, които могат да си спомнят свобода. От поетите, мечтателите – реалистите на по-голямата реалност.

Точно сега имаме нужда от писатели, които знаят разликата между писането за пазара на широката публика и практикуването на едно изкуство. Разработването на писмени материали, за да прилягат на стратегии за продажби с цел да се максимизира корпоративната печалба и приходите от реклама не е съвсем същото като отговорното публикуване и писане на книга.

И все пак виждам как отдела по продажби контролира редакционния. Виждам моите собствени издатели в една глупава паника на невежество и алчност, таксуват обществените библиотеки за електронна книга шест или седем пъти по-високо, отколкото клиентите. Току-що видях как един печалбар се опита да накаже издател за неподчинение, и писатели, заплашени от корпоративния канон. И аз виждам много от нас, авторите, да пишат книги, приемайки това. Оставяме се печалбарите да ни продават като дезодоранти и да ни казват какво да публикуваме, какво да пишем.

Книгите, както знаете, не са само стоки. Мотивът за печалбата често е в противоречие с целите на изкуството. Ние живеем в капитализъм. Неговата мощност изглежда неизбежна, както беше с божественото право на царете. На всяка човешка мощ може да се оказва съпротива и да бъде променяна от хората. Съпротивата и промяната често започват от изкуството, а много често това се случва в нашето изкуство – изкуството на думите.

Аз имах дълга и добра кариера като писател. В добра компания. Сега, в края ѝ, аз не искам да гледам как американската литература се продава надолу по течението. Ние, които живеем с писане и публикуване, искаме и трябва да настояваме за нашия справедлив дял от приходите. Но името на нашата красива награда не е печалба. Името ѝ е Свобода”.

Творбите на Урсула Ле Гуин са известни с това, че освен фантастика, вплитат в себе си и човешките отношения и развитието на личността. Тя е автор на поредиците от романи “Землемория” и “Хейнски цикъл”, както и на редица разкази.