Знаете ли, когато има нещо, което много много време ви мъчи или много, много време чакате да дойде?
И как ако се замислите, вече имате много такива случаи в живота, когато това чакане най-накрая е свършило. Колкото и време да е отнело, ситуацията е намерила своето разрешение.
След година, след 5, след 10. И след всички усилия, след всички лашкания насам и натам, след всички пъти, когато е изглеждало, че сякаш нещата се оправят, само за да претърпите отново разочарование… изливайки душата си в нова вълна отчаяние, за да намерите вяра и упование отново и отново… знаейки дълбоко в себе си, че някой ден вече наистина всичко ще е наред…
Един ден този ден наистина идва.
Идва денят, в който наистина сте излекувани. Окончателно. Денят, в който проблемът си е отишъл завинаги. В който болестта, или отсъствието на някого, или тъмен период, или самотата, или безработицата… колкото и вечни да са изглеждали, вече са си отишли.
Вероятно повечето от вас имат поне едно такова нещо в момента, което чакат да дойде и понякога губят надежда. Понякога падат на колене в отчаяние, защото за пореден път е изглеждало, че всичко се нарежда… и пак не е. Още чакате. Още цялата ви вяра трябва да бъде впрягана постоянно, а вие – тествани в нея ден след ден.
Ако това е така… моля ви, направете си списък с всички онези неща дотук, които някога сте чакали и чакали, и едва вярвали че някога ще се решат. И които един хубав ден наистина са се разрешили. Окончателно. Вярвали сте и един хубав ден това наистина е било възнаградено. Колкото и време да е отнело.
Не извръщайте глава… Знам, че имате такива. Сега това, което ви мъчи, ви изглежда 1000 пъти по-голямо, но спомнете си. Спомнете си колко голямо ви изглеждаше всичко, което дълго сте чакали. И как наистина вече не е тема за вас, ЗАЩОТО ЕДИН ДЕН ВСИЧКО СЕ Е НАРЕДИЛО.
Аз имам няколко големи теми за мен, които наистина с много емоция, усилия, вяра и разочарование и отново вяра… дочаках всеки път нещата да се случат:
1. Страдах от себорея по лицето, която ми отне 8 години да излекувам. С моменти, падаща на колене от отчаяние, че поредното лечение след първоначална ярка надежда не действа. Че лекарите твърдят, че така си живееш цял живот и просто тушираш. 8 години. За млада жена, която постоянно трябва да тушира червените грозни петна, да се бори с болки и сърбежи. И да – един ден дойде този ден. Денят, в който изцелението не бе временно, а истинско.
2. 14 месеца нямах цикъл след дълга употреба на противозачатъчни. Повярвайте ми, за една млада жена тези 14 месеца без да знаеш ще се оправиш ли или не, се усещат като цяла вечност. И да, един ден животът ти праща точните хора и методи, и това също намери окончателно решение.
3. За първи път бях с мъж на почти 21. Не защото не го желаех, желаех го от 14 годишна. И в един момент реално се страхувах, че ще бъда единствената жена, която ще си остане без секс… Е не стана така. Секс правих и то не веднъж и дваж.
4. Следвах безкрайно, прекарах 9 години от живота си в държава, която не харесвах още от първия ден, в който стъпих там. Чаках толково дълго за да завърша всичко започнато, всички проекти, да взема заветния лист хартия със заглавие ДИПЛОМА… че имаше моменти, когато такъв ден ми изглеждаше утопия. Е, и този ден дойде и не само взех дипломата, но и смелото решение да взема самолета наобратно и сложа край на една 9-годишна заблуда. И това вече дори е забравено, макар че изглеждаше вечно и безкрайно.
И още, и още…
Сещайки се за всичко това знам – всяко нещо, в което продължавам да вярвам, един хубав ден става реалност. Един хубав ден намира решение. Окончателно.
Вярвайте, защото…
Някак ей така… без винаги да знаем точно кога… е дошъл ДЕНЯТ.
Автор: Силвия Матеева / Източник: Djavarava.com
Снимка: background-download.com
