Поради много причини с бащата на дъщеря ми се разделихме. И двамата се обичахме много, и двамата вярвахме в думите „за цял живот”, но от един момент нататък нещата просто престанаха да вървят гладко.

Внимавахме да не се караме пред детето – изчаквахме малките часове за неприятните разговори или излизахме на терасата.

За петгодишната ни дъщеря той замина надалеч съвсем неочаквано и изведнъж. Нейният любим тати вече нямаше да живее с нас.

Тук само маркирам някои от въпросите, които ми е задавала тя, откакто баща ѝ си замина. Признавам, че за мен беше огромно предизвикателство да отговарям без да плача, без да нарушавам вярата ѝ в него и да изградя в увереност, че тя е най-обичаното дете на света.

Къде е тати? Кога ще си дойде?

Може би допуснах грешка, но обясних, че тати е заминал за малко при баба. Минаха се няколко седмици и всеки ден се задаваше същият въпрос – кога ще се върне? Когато вече нямаше накъде, пък и аз самата бях по-спокойна, обясних, че сме се разделили и няма вече да живеем заедно.

Ама как така? Защо?

Обясних, че вече ни е трудно да живеем заедно. Не ни е приятно, не сме щастливи и не ни е забавно. Ако живеем отделно, ще бъдем отново щастливи. Истината е, че тя все още не може да проумее защо с баща ѝ никога няма отново да бъдем заедно, още повече виждайки, че дори и сега привидно се разбираме добре.

Мина се този период. Дойде следващата фаза.

Ти защо изгони тати?

Всеки път когато ми задаваше този въпрос ми се подгъваха коленете. Не искам толкова малко момиченце да разбере през какви фази могат да преминат двама възрастни в една връзка. Не искам да ѝ разказвам колко мъчно и трудно ми е било, колко много съм страдала, докато стигна до това решение през годините. Пък и тя е повечето време с мен. Вярвам, че не е правилно да я настройвам по какъвто и да е начин против баща ѝ, разказвайки за някои наши неприятни моменти. Според мен детето трябва да расте с вярата, че е обичано и от двамата си родители, а всички наши разногласия остават на заден план. Отговорът на въпроса защо го „изгоних” отне няколко дни, на няколко етапа, с няколко уж невинни разговора помежду ни.

 Тати винаги ли ще обича мен най-много?

Абсолютно! Каквото и да се случва между нас, каквото и да се случи в живота ни оттук насетне, тати ще те обича завинаги и най-много на света. Сигурна съм, че този простичък факт ще вдъхне на дъщеря ми кураж и ще ѝ дава сили да се справи с всички предизвикателства.

Аз ли съм виновна, че тати си тръгна?

Другият въпрос, от който ми спираше сърцето. Самата аз страдам от чувство за вина и ми е много важно детето ми да не страда от същото. Отне ми страшно много време да отговоря на този въпрос. Процесът на осмисляне продължава и до днес. Не е отговор, а лечение и за двете ни.

Ти обичаш повече батко Митко? На него само му се усмихваш и говориш мило, а на мен ми крещиш и се караш.

Това беше, когато срещнах закъснялата любов на живота си. Дъщеря ми не даваше да говоря с него по телефона, не трябваше да му се усмихвам, да излизам по срещи и да му казвам пред нея, че го обичам. Пълна, мрачна, детска ревност. Процесът за овладяване на положението отне четири-пет месеца. Не без  помощта на непознатия до момента батко. Почти всяка вечер за много дълъг период от време казвах на дъщеря си колко много я обичам и защо. Посочвах ѝ конкретни ежедневни нейни действия, които ме карат да я обичам още повече. И винаги, когато се сетя, добавям, че съм супер щастлива че я има, че тя е най-невероятното хлапе на света.

Кога ще се съберете пак с тати?

От една година съм влюбена в друг човек и ми личи отвсякъде. Дъщеря ми вече с нетърпение очаква братче или сестриче. И изведнъж този въпрос. Хайде пак обяснения как сега обичам баткото, колко съм щастлива, как ние с баща ѝ не живеем заедно отдавна и всеки от нас е продължил по своя си път. Тати също е щастлив. Той все още няма приятелка, но има други неща, които го карат да се усмихва всеки ден.

Когато ти ми родиш братче или сестриче, то ще бъде мое, твое, на батко Митко и на тати?

Ето до къде води понякога моята лаишка частна практика като детски психолог.  Въртях се доста време около въпроса, точно как стават бебетата, накрая дори по детски обясних как сперматозоидите срещат яйцеклетката. За тази тема мисля, че е много рано, но децата на шест са невероятно любопитни. Оказа, че дори и това не е помогнало, защото след всички мои приказки, в момента се знае, че бебетата хем направо ги носят щъркелите, хем порастват в корема на мама.

Това беше последният въпрос на дъщеря ми, от миналата седмица. И си казвам: защо не, това бебе ще е наистина на всички. Няма бивши жени, няма бивши съпрузи. Свързани веднъж и дали живот на децата си, ние оставаме заедно завинаги.

Изобщо, бъдете подготвени за най-разнообразни въпроси от страна на децата си. Ако решите да се разделите с партньора си, бъдете силни, опитайте се да запазите чист образа на другия родител в очите на вашите деца. Убедена съм, че колкото и да ни е трудно да устоим на личната си болка, разочарование или страх, си струва да покажем сила и обич пред още по-уплашените си и объркани деца.

Късмет и знайте, че раздялата не е страшна сама по себе си. Тя може да се превърне в прекрасна възможност всички ние отново да бъдем щастливи.

Автор: Ели Ангелова