– Това не е толкова лесна работа – отговорил ловецът. – Трябва много години да учиш, за да овладееш умението да побеждаваш драконите. Готов ли си да прекараш следващите пет години с мен тук, в тази гора? Готов ли си да се трудиш неуморно от сутрин до вечер?

– Готов съм на всичко – отвърнал младежът.

– А имаш ли достатъчно пари, за да ми платиш за обучението?

– Ще Ви дам всичките си пари, само ме научете да побеждавам драконите – уверено казал младият човек.

– Добре тогава, да започваме!

Минали пет години, през които младежът прилежно изпълнявал всичко, което му казвал опитният ловец, трудил се упорито и вложил цялата си енергия в усвояването на желаното от него.

Накрая старият ловец му казал:
– Сега знаеш всичко, което знам и аз. Вече можеш да се изправиш пред всеки дракон и да го победиш.

Прибрал се младежът доволен в своето село и макар да останал без пукната пара, бил щастлив, че може да убива дракони. А и той бил единственият, който умеел това.

Ходел гордо из селото и предлагал услугите си на своите съседи.

– Какво умееш да правиш, момко? – питали го.

– Да убивам дракони! – хвалел се той.

– О, добре, когато се появят дракони, непременно ще се обърнем към теб. Но засега нямаме нужда.

Така минал целият живот на младия ловец, но той никога не срещнал и един дракон. И тъй като не умеел нищо друго, до края на дните си живял в бедност и нищета.

И много късно осъзнал, че добри са само тези умения и знания, които могат да донесат полза на хората.

Притчата е част от сборника “ВИНАГИ ИМА НАДЕЖДА. 150 ПРИТЧИ ЗА ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА“, издателство Гнездото