Любовта – онова трепетно усещане под лъжичката, което е сладко и горчиво едновременно. Онази любов, тиха и монотонна или онази бурна и пагубна. Лицата на любовта са хиляди. Обичта е различна от любовта, тя е нейна по-висша градация. Докато любовта може да бъде страшно егоистична, то обичта е безкористно нейно отражение. За да се превърне една любов в обич са нужни много търпение и постоянство. Влюбеният в началото е заслепен. Той не вижда лошите качества на любимия, дразнещите му навици, трудния характер и прочие. Влюбеният вижда всичко в мъгла, докато не се събуди от нея. И тогава идва моментът на истината – или с търпение и постоянство се надгражда любовта в обич, или просто нещата приключват. Какво ще стане зависи от това, колко силно обичате или ви обичат!
Една двойка – мъж и жена – или се допълват или се противопоставят. Ако си мислите, че едното или другото работи повече грешите. И двете ситуации са напълно еднакви, защото раждат едни и същи казуси. А именно неразбиране, по-голямо отдаване във връзката от страна на единия, съмнения за изневери, страхове, обвинения, та дори липса на средства и различни гледни точки за възпитанието на децата. Няма двойка влюбени, която да не премине през сляпото влюбване и да не навлезе със страшна сила в следващият етап на пробуждане свързан със спорове и вадене на „кирливите ризи“ така да се каже. Обаче фаталната разлика между тези, които остават заедно и тези които се разделят е именно търпението и постоянството. Стремежа да се нагласят един към друг, защото прекалено много се обичат и искат любовта им да прерасне в обич – която така и не угасва с времето. Малката подробност в случая е, че ако това желание е само едностранно, всичко е обречено на провал. Никои не може да бъде накаран на сила да обича. Така и не може да бъде накаран да градира любовта си, ако не е способен на това!
Търпението и постоянството са двете основни подпори на вечната любов. Тази любов, която виждаме по филмите е различна. Тя е сценарии. Дълбоката искрена обич се заражда с годините, с общите преживявания, с натрупаните грешки и прошки, с уважението и споделянето. Това е любовта на вашите баби и дядовци, останали заедно по едни 50, 60 години. Ако си мислите, че обичта е навик – само така изглежда. Тя не е нито показна, нито спонтанна, като любовта. Като една нейна градирана версия, обичта е премерена, спокойна и идва с годините. Двойките, които съумеят да превърнат силната си любов в силна обич – са щастливите двойки оставащи завинаги заедно.
Източник: http://lifetime.bg
