Aко сте обидени на някого го правите значим, ако пък му простите го правите излишен. Тази източна мъдрост показва колко безсмислено е това чувство, но то не е никак лесно за преодоляване. От гледна точка на холистичната медицина пси-енергията, която се завихря покрай това емоционално състояние може да стане причина за много опасни болести, депресивни състояния, дори онкологични. За това задържането на обидата у нас е е като да сложим похлупак върху развалена манджа. Тя няма да стане свежа. Има само един начин, да отворим похлупака и да изчистим негативната енергия, която нямаме сили да изхвърлим.

Бхагаван Шри Раджниш-наричан Ошо e духовен учител и философ роден в Индия през 1931 г. Мъдрецът има един интересен начин за работа с обидата. Една мантра, с която тя бива раздувана, довеждана до крайност, до абсурд, докато изчезне напълно. За по-силен ефект можете да си я разпечатате, да застанете пред огледалото и да я прочетете с подходящо изражение.

Ефективността на тази мантра е доказана от опита на стотици хиляди, които вече са простили и са премахнали този био-емоционален блокаж от астралните си тела.

„Аз съм един толкова важен пуяк, че не мога да позволя някой да постъпва според своята природа, ако тя не ми харесва.

Аз съм толкова важен пуяк, че ако някой е казал или направил нещо не както аз съм очаквал – аз ще го накажа с обидата си.

О, нека види колко е важно това – моята обида! Нека да я получи като наказание за своята „простъпка“. Та нали съм един много много важен пуяк!

Аз не ценя своя живот. Толкова много недооценявам живота, че изобщо не ми е жал да изхабя безценното му време за обида.

Ще се откажа от минута радост, от минута щастие, от минута шеговитост, защото смятам, че е по-добре да използвам тази минута за обида.

И ми е все едно, че тези минути стават все повече и се превръщат в часове, часовете – в дни, дните – в седмици, седмиците – в месеци, а месеците – в години.

Не ми е жал да опропастя своите години и да ги прекарам в обида – та нали не ценя своя живот.

Аз съм много уязвим. Толкова съм уязвим, че съм принуден да пазя своята територия и да отговарям с обида на всеки, който ме е настъпил.

Ще закача на челото си бележка „Внимание! Зло куче“ и нека само някой се опита да не я забележи.

Ще заградя своята уязвимост с високи стени и изобщо не ми пука, че през тях не се вижда какво се случва навън. Нали моята уязвимост ще бъде в безопасност!

С удоволствие правя от мухата слон. Ще взема тази полуумряла муха на чуждата грешка и ще отреагирам с обида.

В дневника си ще напиша не колко е прекрасен светът, а колко подло са постъпили с мен.

Няма да разкажа на приятелите си колко ги обичам, а цялата вечер ще посветя на това, колко дълбоко са ме обидили.

Ще ми се наложи да влея в мухата толкова много чужди и свои сили, за да се превърне тя в слон.

Мухата много лесно можеш да я разгониш или дори да не я забележиш, но да не видиш слона е трудно. Ето защо предпочитам да правя от мухата слон.

Аз съм нищ. Толкова беден, че не мога да намеря в себе си и капка великодушие, за да простя, капка самоирония – за да се посмея, капка щедрост – за да не забележа, капка мъдрост – за да не се вкопча, капка любов – за да приема.

Аз просто нямам тези капки, та нали съм силно ограничен и много беден.“

Калоян Ботев, хомеопат / Лечители.БГ