Една хубава вечер двама младоженци излезли на разходка в гората. Чувствали се толкова добре заедно, докато не чули в далечината: „Кря-кря!“

– Чуй – казала жената, – това сигурно е кокошка.

– Не, не. Беше патица – отвърнал мъжът.

– Сигурна съм, че беше кокошка – казала тя.

– Няма начин. Кокошките правят „ко-ко“, а патиците „кря-кря!“. Това е патица, скъпа – рекъл съпругът, леко раздразнен.

„Кря-кря!“ – чуло се отново.

– Видя ли? Патица е – настоял той.

– Не, скъпи. Кокошка е. Сигурна съм – продължила да упорства жената.

– Слушай, жено! Това… е… патица П-А-Т-И-Ц-А, патица! Разбра ли? – сопнал се той.

– Но това е кокошка – възразила тя.

– Това е проклета патица, ти…

„Кря-кря!“ се чуло отново, преди мъжът да каже нещо, което не трябва.

Съпругата била на път да се разплаче.

– Кокошка е.

Мъжът видял сълзите, които пълнели очите на жена му, и най-после си спомнил защо се е оженил за нея. Изражението му омекнало и той казал нежно:

– Извинявай, скъпа. Мисля, че си права. Кокошка е.

– Благодаря ти, скъпи – рекла тя и стиснала ръката му.

„Кря-кря!“ се чуло от гората, докато двамата продължили разходката си, изпълнени с любов.

Смисълът на историята, за който съпругът най-накрая се пробудил, е, че нямало никакво значение дали звуците били на кокошка или на патица. Много по-важно било да чувстват хармония помежду си, за да се насладят на разходката си в такава чудна вечер. Колко бракове се разпадат заради маловажни въпроси? Колко разводи изтъкват като причина различия в стил „кокошка или патица“?

Когато разберем историята, ще помним кое е важно за нас. Бракът е по-важен от това да си прав по въпроса „кокошка ли е или патица“. А и колко пъти сме били абсолютно, напълно, сто процента убедени, че сме прави, а после се е оказвало, че сме грешали? Кой знае? Може би това е била генетично модифицирана кокошка, създадена така, че да звучи като патица!

(В името на половото равенство и спокойствието в монашеския ми живот, когато разказвам историята, обикновено разменям местата на мъжа и жената.)

Автор: Аджан Брам

(откъс от “Отвори сърцето си. Будистки приказки за щастие”)