Преди няколко дни чух за един хавайски лекар, който лекува най-безнадеждните случаи на безумия, без изобщо да е видял пациента. Той четял данните от диагнозата, а след това гледал вътре в себе си, за да види как самият той е причинил болест на този човек. И когато поправял себе си, пациентът също се поправял.

Когато чух за първи път тази история, си помислих, че това е поредното зарибяване. Как може изобщо някой да излекува друг човек, като лекува себе си? Как може, пък дори и да е най-големият майстор на съвършеното лечителство, да изличи пълното безумие на някой друг?

Приех разказа за измислица! Нямаше никаква логика и аз набързо изхвърлих историята от главата си.

Но след една година отново чух за нея. Чух, че някакъв терапевт използва хавайски лечебен метод – хо’опонопоно. И сега това трайно заседна в главата ми. Ако тази история е истина, искам да узная повече за нея.

Винаги съм разбирала смисъла на „пълна отговорност“ като „аз нося отговорност за всичко, за което мисля и което правя. А всичко, което излиза зад пределите на това разбиране, не ми е подвластно.

Мисля, че много хора разбират отговорността точно така. Ние отговаряме за това, което правим, но не и за онова, което вършат другите. Хавайските лечители, които лекуват хора, загубили разсъдъка си, биха могли да ме научат на нещо ново, на по-дълбоко разбиране на пълната отговорност.

Той се казва Доктор Ихалеакала Хю Лен. При първия ни телефонен разговор, говорихме почти цял час. Помолих го да разкаже за цялата си дейност като лечител. Каза, че работел в болницата на щата Хаваи вече четири години.

Отделението, в което се намирали психично болните, било доста опасно. Физиолозите напускали работа месец след като били назначени. Хората от персонала или се престрували  на болни, или не идвали на работа, или просто напускали. Всеки, който трябвало да премине през отделението, преминавал с гръб, опрян в стената, защото се страхувал от нападение на болните. Не било най-доброто място нито за живот, нито за работа или посещение.

Доктор Лен ми каза, че никога не преглеждал пациентите. Преглеждал медицинските картони на пациентите в кабинета си. Докато ги разглеждал, той работел над себе си. И според работата над себе си, пациентите започвали да се поправят.

„След няколко месеца на пациентите, които имали право да се разхождат само в усмирителни ризници, им било позволено да се движат свободно – каза той. Други, които получаваха големи дози лекарства, вече нямаха нужда от тях. А тези болни, които нямаха и най-малък шанс да се окажат някога на свобода, бяха освободени.”

„И това  съвсем не е всичко“ – продължи той. – „Персоналът започна с радост да идва на работа. Отсъствията и текучеството изчезнаха. Накрая окомплектовахме целия щат така, както беше нужно, за да се грижим за пациентите и целият персонал работеше прекрасно. Накрая закрихме отделението.”

И дойде момент, когато зададох въпрос „за милион долара“: „И какво все пак правехте със себе си, че хората се изменяха?“.

„Просто лекувах тези свои части, които им причиняваха болест“ – отговори той.

Нищо не разбрах.

Доктор Лен обясни, че пълна отговорност за своя живот означава, че ти отговаряш за всичко, което става в живота ти – по простата причина, че това е твоят живот – и затова е твоя отговорността. В буквален смисъл – целият свят е сътворен от теб.

Да бе!

Това няма как да го проумееш от раз. Да бъда отговорен за това, което говоря или правя е едно. А да бъда отговорен за това, което всеки говори или прави в живота ми – е съвършенно друго нещо.

Освен това, истината е в това, че ако ти си напълно отговорен за живота си, тогава всичко, което виждаш, чуваш, усещаш на вкус, докосваш или изпитваш каквито и да е други усещания, за всичко това също носиш отговорност, защото това е твоят живот.

Това означава, че ваша отговорност е решаването на всеки проблем, с който се сблъсквате или ви причинява страдание: терористите, президентът или икономиката. Те не съществуват по друг начин, освен като проекции във вашия вътрешен свят.

Проблемът не се отнася до тях, а до вас.

И за да промените тях, трябва да промените себе си.

Знам, че е трудно да се разбере нещо такова, трудно е да връчиш такава отговорност в едни единствени ръце. Да осъждаш другите е къде, къде по-просто, от това да си отговорен. Но когато говорих с доктор Лен, започнах да разбирам какво означава лечение на самия себе си и какво означава хо’опонопоно – просто да обичаш.

Ако искаш да подобриш живота си, излекувай живота си. Ако искаш да излекуваш някой друг – дори и да е луд – можеш да го направиш само ако излекуваш себе си.

Попитах доктор Лен как той лекува себе си. Какво конкретно прави докато разглежда картата с диагнозата на пациента?

„Просто казвах „Прости ми“ и „Обичам те“ и повтарях тези думи отново и отново“ – обясни той.

И това ли е всичко?

Това е. Като поправяш себе си, поправяш целия свят. Целия.

Др. Джо Витале