Не е напразно никое безумие.
Мълчанието ражда диви ветрове.
Луната птица ли е при безлуние?
Когато свърши пътят, всичко е небе.
Не е напразно никое “обичам те”.
Дори и онова, изречено наум.
Пилея се по точки на пресичане.
Оставям част от себе си във всеки сън.
Не е напразно никое безсъние.
А най съм ничия след дълги дъждове.
Защо се будим, щом ще сме си същите?
Не знам – опитомяват ли се страхове.
Не е напразно никое мълчание.
Криле и липси се лекуват с тишина.
Забравата е дълъг път. И няма
напразно извървяна самота.
автор Селвер
