Един от уроците на толтеките беше: „Не приемай нищо лично“. Реакциите на хората около теб нямат нищо общо с теб. Всеки живее с неговите си канони и възприятия.

Както не бива да се обиждаме от отношението на околните в определени ситуации, така и не можем да разчитаме и очакваме някой от заобикалящите ни да ни направи щастливи.

Силно качество е да останеш верен на себе си, нереагиращ на външните реакции. Само, когато имаш любов към себе си и вътрешна хармония, можеш изцяло да останеш безучастен наблюдател. Само тогава ще живееш в мир със себе си и ще действаш свободно, независимо от мнението на външния свят.

Може би затова в някои ситуации се появява чувството на страх и искаме да контролираме нещата. Точно защото нямаме вяра в себе си и външните събития ни разклащат спокойствието.

А всичко става елементарно просто, когато се научим да действаме, слушайки вътрешния си глас, следвайки нашия път, без да се влияем от външни събития.

Единственото нещо, което можем да контролираме, сме самите ние. Променяйки нагласата си, променяйки мисленето си, гледайки с други очи на заобикалящото ни, можем да постигнем желаната картинка.

Готова рецепта за това няма. Иска се желание за промяна, здрава доза търпение и любов към същността ни.