Трудно е за вярване, но за съжаление съществуват майки, които не искат или не могат да покажат любов към детето си. Потискат го, нараняват го, карат го да се чувства нежелано още от най-ранна възраст.

В следващите редове ще ви разкажем, какво може да се случи на едно момиче, което расте без майчина любов и подкрепа. Авторът на тази статия Peg Streep намира 7 общи признака, които подсказват, че тази дъщеря е расла, без да получава обич от майка си.
Още от бебе, а после и като дете, когато дъщерята се погледне в огледалото, вижда себе си като отражение на майка си. Ако майката е обичаща, нежна, любвеобвилна, бебето е привързано. Тези чувства да си обичан-ценен, виждан-чут, полагат основата на здрава връзка между детето и родителя.

Дъщерята, непознаваща любовта на майката – онази, която е емоционално дистанцирана, сдържана или дори жестока – научава съвсем различен урок за света и самата себе си. Основното тук, разбира се е, че човешкото бебе е изключително зависимо от своята майка, за да оцелее в този свят.
Ключовият момент е, че нуждата на дъщерята от майчина любов е първична, движеща сила и тази нужда не намалява, въпреки недостъпността на майката – тя съжителства с ужасното и унищожително осъзнаване, че човекът, който е трябвало да я обича безусловно, не го прави. Трябва изключителна сила, за да превъзмогнеш този факт. Той афектира върху много, ако не всички, аспекти от развитието на детето, особено в отношенията с партньора.

Според Cindy Hazan и Philip Shaver (а по-късно и други) ранната детска привързаност е силна предпоставка за създаването на стабилни романтични връзки и добри приятелства.

Смисълът да се говори за тези рани от детството е не, за да се предизвикват самосъжаление и обвинения и т.н., а за да може тези момичета/жени да са  наясно, че тези рани са общи за всички дъщери, расли без майчина обич и осъзнавайки ги, да ги приемат и работят за преодоляването им.

1. Липса на увереност

Необичаната дъщеря не знае, че тя е достойна за любов и внимание; тя е расла, чувствайки се ненужна, нечута, критикувана. Гласът в главата й е гласът на нейната майка, казвайки й, че тя не е умна, красива, мила, обичана, ценна. Този вътрешен глас ще продължава да подкопава нейното самочувствие. Тези дъщери понякога споделят, че се чувстват сякаш заблуждават хората и че другите хора ще разберат това, ако се зарадват на някакъв успех в живота си.

2. Липса на доверие

„Винаги се чудя“, споделя една жена, „когато някой иска да бъде мой приятел. Не мога да спра да си мисля, че това не е вярно, че този човек има някаква скрита умисъл и всичко това е заради отношението на майка ми към мен.“ Това е последица от чувството за несигурност, породено от отношението на майка й към нея – ту добра, ту лоша, ту абсолютно неглижираща детето си.

3. Трудност при поставяне на граници

Много дъщери, оплетени между нуждата им от майчино внимание и липсата на такова, споделят, че в отношенията си като възрастни се превръщат в хора, които търсят постоянно одобрение и изпълняват прищявките на останалите. С други думи те не са способни да поставят граници и да създат емоционално здрава връзка. Много от необичаните дъщери споделят, че имат проблем с доверието към приятелките си („Как да съм сигурна, че тя наистина ми е приятелка?“), което е още един признак на проблем с доверието, както и на невъзможността да кажат „не“ („Понякога усещам, че само ме използват!“) , или пък са толкова настоятелни в желанието си да бъдат приятелки с някой, че за другия човек става отблъскващо.

4. Трудност да видят себе си в действителност

Една жена сподели, какво е научила по време на своята терапия: „Когато бях дете майка ми постоянно ме караше да се фокусирам върху своите недостатъци и никога върху постиженията ми. След колежа работих на много места, но винаги чувах едно и също от шефовете си – не съм достатъчно амбициозна, за да раста и да се развивам. Сега знам, че това е било така, защото аз постоянно съм чувала в главата си гласа на майка ми.“

Друга жена споделя, че като възрастна е гледала снимки от тийнейджърските си години и се е опитвала да открие на тях детето, което е било наричано „дебело“ от майка си. „Тя често ми казваше, че не ме обича. Отне ми години.“

Други дъщери споделят, че са се почувствали истински изненадани, когато са успели да постигнат нещо в живота си.

5. Винаги бягат от проблемите

Липсата на доверие и постоянното чувство на страх карат необичаните дъщери да се затворят в черупката си само и само да избегнат възможността да бъдат наранени в лоша връзка, вместо да бъдат мотивирани да потърсят възможности за нова, по-стабилна такава. Тези жени в общия случай оправдават постъпката си с желанието си просто да имат връзка, но на по-дълбоко ниво, избягването на проблеми е техният мотиватор. За съжаление, избягването на проблеми, страхът, липсата на доверие, само усложняват ситуацията и отдалечават необичаната дъщеря от намирането на стабилна, обичаща, хармонична връзка, за която тя толкова силно мечтае.

6. Изключително чувствителни

Необичаната дъщеря често слива реалността с фантазиите си. „Трябваше наистина да се фокусирам върху реакциите си, или по-добре казано преиграването в някои ситуации. Понякога тълкувам нещата по съвсем различен начин и се чувствам обидена до смърт на човека, който го е казал, а после осъзнавам, че той въобще не е имал това предвид.“

7. Държат се с другите така, както майка им се е държала с тях

Всички ние инстинктивно се държим така, какъвто пример сме имали в семействата си като деца. Децата, имали стабилна връзка с родителите си, обикновено търсят хора, имали същите отношения, докато тези, които са се чувствали нежелани и необичани, обикновено се събират с хора с подобни преживявания. Това понякога води до неволно имитиране на отношенията с майката. „Аз се омъжих за майка си“, споделя една жена, „ В началото той беше абсолютно различен от майка ми, но после се оказа, че ме третира по същия начин, също като нея не знае, как да се държи с мен, изключително критичен и неподкрепящ ме“. Тази история приключва с развод – с мъжа й и майка й.

С този списък в ума, денят, в който дъщерята осъзнае какви са последиците от тези рани в детството й е първият ден от нейното изцеляване и началото на един нов живот, изпълнен с възможности и обич към себе си!

Източник: Първите Седем / Aдаптация от www.psychologytoday.com