Двама монаси вървели по кален път. Валял силен дъжд. Като стигнали до завоя видели красиво момиче в копринено кимоно, което не можело да прекоси огромна локва на пътя.

Единият монах повикал момичето, вдигнал го на ръце и го пренесъл на отсрещната страна. След това двамата монаси продължили пътя си към храма, само дето другия монах през цялото време мълчал намръщено.

Малко преди да стигнат храма, не издържал и попитал:

– Ние, монасите, не се доближаваме до жени. А ти дори пренесе това момиче на ръце през локвата!

На което първия монах отвърнал:

– Аз оставих момичето на пътя. Ти още ли го носиш в себе си…