Едно от нещата, които прави престъпниците непонятни за останалия свят, е липсата на нормални човешки чувства у престъпника, но тази липса е всъщност привидна.

Когато по време на анализата се достигне до най-дълбинните конфликти, от които произтичат омразата и тревожността, там разбира се откриваме и любовта.

У престъпника любовта не липсва, но е така дълбоко скрита и погребана, че нищо друго, освен анализата не би могло да я прояви.

Тъй като за малкото бебе омразният преследващ обект е заедно с това обектът на цялата му любов и либидо, престъпникът е всъщност в позицията да мрази и преследва собствения си любовен обект.

Това е непоносима позиция, затова всичките му спомени и осъзнаването на любовта, към който и да е обект, трябва да бъдат подтиснати.

Ако, в края на краищата, светът е пълен единствено и само с врагове — както всъщност се чувства престъпникът — то тогава омразата и деструктивността му са, от негова гледна точка, в голяма степен оправдани.

Подобно отношение облекчава част от несъзнаваните чувства на вина, изпитвани от престъпника.

Омразата често се използва като най-ефективното прикритие на любовта, но не трябва да забравяме, че за човек, подложен на продължителна опасност от преследване, първото, и всъщност единствено важно съображение, е сигурността на собствения му Аз.

Из „За престъпността“

Мелани Клайн е австрийско-британска психоаналитичка от еврейски произход. Тя е основател на школата на обектните отношения в психоанализата. Макар че тя поставя под съмнение някои фундаментални допускания на Зигмунд Фройд, Клайн винаги се е смятала за верен привърженик на идеите на Фройд.

Източник: http://chetilishte.com