Страхът не е нищо друго освен липса на любов. Направи нещо с любовта, забрави за страха. Ако обичаш както трябва, страхът изчезва. Ако обичаш дълбоко, няма да откриеш страх. Страхът е негативност, липса. Това трябва да се разбере много, много дълбоко. Ако го пропуснеш тук, никога няма да си в състояние да разбереш естеството на страха. Той е като тъмнината. Тъмнината не съществува, тя само привидно съществува. Всъщност тя е просто липса на светлина. Светлината съществува – като махнеш светлината, и ето я тъмнината. Тъмнината не съществува, не можеш да премахнеш тъмнината. Каквото и да правиш, не можеш да премахнеш тъмнината. Не можеш да я донесеш, не можеш да я изхвърлиш. Ако искаш да направиш нещо с тъмнината, ще трябва да направиш нещо със светлината, защото може да се прави нещо само с това, което съществува. Изгаси светлината и ще се появи тъмнина; включи светлината и тъмнината я няма – но ти правиш нещо със светлината. Нищо не можеш да направиш с тъмнината. Страхът е тъмнина. Той е липса на любов.
Идеята „страхът е липса на любов” невинаги е приемана и доста често оспорвана от различни хора, с които съм разговаряла. Ако сме до край честни обаче и се свържем със състоянието си, когато сме изпълнени с любов, ние наистина няма да открием в себе си страх. Любовта дава криле, тя осветява всичко около и вътре в нас, тя прави възможно това, от което при други обстоятелства бихме се страхували, любовта е Любов. Да се научим да поддържаме светлината вътре в себе си не е лека задача. Всъщност е задача за цял живот. За всеки от нас това ще изглежда по различен начин, но според мен общото е онова специално усещане – усещането за спокойствие, за вътрешна тишина и озареност, усещането за пълнота и цялостност, усещането, че не търсиш вече нищо, че нищо не ти липсва, че вече си у дома. Много хора са ми споделяли своите търсения и преживявания в тази посока, споделяли са ми своите докосвания до подобни състояния. Знам, че когато Любовта е водеща, няма как да сбъркаме, няма как да тръгнем в грешна посока, няма как да нараним, да обидим някого. Харесвам това как Ошо обяснява тези идеи. Идеята, че няма тъмнина – напълно съм съгласна с нея. Всичко, което е добре да не забравяме, е, че когато е тъмно, просто трябва да осветим тъмнината.
Дневна медитация
Дишайте дълбоко, ритмично и спокойно. Съсредоточете се в себе си и се концентрирайте над дишането си. Вдишване, издишване. А сега си представете как блестящ сноп от слънчеви лъчи се спуска към Вас, осветява Ви и светлината навлиза във вас през темето. Това е сноп от чиста, сияеща, слънчева светлина. Той носи със себе си много енергия, здраве, любов. Усещате как тази енергия и светлина Ви изпълва с безгранична и всеобхватна любов. Почувствайте тази любов със всяка своя част, почувствайте как тя ви изпълва, подобно на съд, как тази енергия прониква във всяка клетка на Вашето тяло. Почувствайте как Ви обзема блаженство, усещане за удоволствие и пълнота. Останете в това състояние известно време. Нека всички части на вашето същество, всички ваши клетки се наситят с тази любов-светлина. Осъзнайте, че тази светлина е неизменна част от Вас и Вашето съществуване, че тя е Вашето естествено състояние. Осъзнайте как Вие самите вече излъчвате тази светлина, Вие светите с тази любов. Тази любов идва от сърцевината на Вашето същество, тази любов е Вашата същност. Усетете как тази светлина Ви свързва с всичко около Вас в едно Божествено единство. Останете в това състояние толкова, колкото е необходимо. А сега си благодарете и запазете усещането за любов, спокойствие, за свързаност. С тези усещания бавно се върнете на мястото, на което медитирате.
Цитираният откъс е от книгата:
За смелостта – Ошо, osho.com
Издателство: Гуторанов & Син
Източник: http://mostzaknigi.com
