На една от лекциите професорът ни съобщи, че имаме нова колежка. В този момент усетих леко докосване по рамото. Огледах се и видях дребничка старица, която ми се усмихваше толкова открито и лъчезарно, че неволно и аз се усмихнах.
– Здравей, красавице. Аз съм Роуз и съм на 87 години. – каза тя. – Може ли да седна до теб?
Усмихнах й се отново и й направих място.
– Разбира се, сядай. Мога ли да попитам какво те води в университета на тази невинна възраст? – изведнъж ми се прииска да се пошегувам с нея.
– Тук съм, за да срещна някой богат мъж, да се омъжа и да му родя куп дечица. – намигна ми жената и отново се усмихна.
– А сериозно? – продължих аз. Все повече харесвах новата си състудентка и бях любопитна какво я мотивира да се захване са такова предизвикателство на тази възраст.
– Ами, ако трябва сериозно… Винаги съм искала да имам висше образование. И ето ме тук. – кратко отговори Роуз.
След лекциите излязохме заедно и седнахме да пием кафе. От този ден нататък винаги си тръгвахме заедно с Роуз и дълго разговаряхме. Обичах да слушам нейните разкази, в които тя споделяше своята мъдрост и житейски опит. Междувременно тя се превърна в иконата на випуска. Където и да отидеше, Роуз бързо се сприятеляваше, обличаше се добре и искрено се радваше на вниманието на колегите. Тя живееше!
В края на семестъра я поканихме да изнесе реч на тържеството на випуска. Когато тръгна към трибуната, листовете, на които си беше написала словото, паднаха от ръцете й и се разпиляха по пода. Роуз се притесни и се опита да ги събере, но успя да вдигне само някои от тях.
– Моля да ме извините, малко се разсеях. Заради мъжа си зарязах бирата и сега от съвсем малко уиски се опияних, – пошегува се тя. – Сега ще ми е трудно да си подредя речта отново, затова ще ви кажа само няколко неща, които мисля.
Когато смехът в залата утихна, тя се прокашля и започна да говори:
– Ние не преставаме да играем, защото остаряваме. Ние остаряваме, защото спираме да играем. Има точно четири тайни на младостта, щастието и успеха. Трябва да се смеете всеки ден и всеки ден да откривате нещо забавно в живота. Трябва да имате мечта. Когато спрете да мечтаете – вие умирате. Около нас има толкова хора, които вече са мъртви, без дори да подозират това!
Има огромна разлика между стареенето и израстването. Ако вие сте на 19 години и цяла година се протягате на дивана и не направите нищо смислено, в края на годината ще станете на 20. Ако аз правя същото след една година ще навърша 88 години. Няма нищо сложно в това да станеш по-възрастен. Не е нужен талант или някакви способности, за да станеш по-възрастен. Важното е да откриеш нови възможности в тази промяна. Да не съжаляваш за нищо! Възрастните хора обикновено не съжаляват за това, което са направили, а за това, което не са успели да направят. И от смъртта се страхуват само тези, които съжаляват за твърде много неща.
Тя завърши речта си с думите „Ваша, Роуз” и се върна на мястото си. Всички се умълчаха, осмисляйки думите й.
След една година Роуз завърши степента, която беше започнала преди години и получи дипломата, за която толкова беше мечтала. Седмица по-късно почина в съня си.
Повече от две хиляди студенти дойдоха на погребението, за да почетат паметта на тази дребничка жена, на тази светла личност, която със своя пример ни показа, че никога не е късно да станеш това, което искаш да бъдеш.
Няма нищо сложно в остаряването. Това е неизбежно. Но израстването е въпрос на избор.
Източник: gsfindia.coma
