Днес иконата на много поколения е родена през 1883, дори неподозираща за световният култ, който ще предизвика по-ксъно през годините.
Всъщност култът към Коко Шанел никак не е случаен. Това е жената, която слага край на убийствените кринолини, задушаващите корсети, натруфените фусти и тежки рокли.
Коко разчупва смело стереотипите, разбива клишетата и налага един истински модерен и новаторски гардероб на жените. Тя показва, че жената нито има нужда от дългите букли, нито пък от роклите тип „торта“, за да бъде по-харесвана и красива. Всичко, което ѝ трябва, е малко повече смелост да изразява себе си и да отстоява позициите си. А нищо не помага така добре, както добрият стил и хубавите обувки.
Предлагаме ви кратка биография на великата Шанел, който може да са ви интересни, а и да ви помогнат да си я представите по-добре като реален човек.
Габриел Боньор Шанел се ражда в приют за бедни на 19 август 1883 г. (зодия Лъв). Има две сестри и трима братя. Родителите ѝ живеят в крайна бедност. Майка ѝ умира, когато Коко е на 12 години, малко след това баща им ги изоставя. Децата са настанени в дом за съраци в католически метох. Именно там Коко се научава да шие.
Когато навършва пълнолетие, напуска манастира и постъпва като шивачка в местен цех. Не ѝ позволяват да шие самостоятелно рокли по свой дизайн, защото не е професионална шивачка.
В този период от живота си Шанел се запознава с изключително богатия Етиен Балсан. Освен към пари, той има вкус и за жени и удоволствия. Благодарение на него Коко забравя за мизерията, вкусва от живота на богатите и навлиза в хайлафа на тогавашното време.
Свикнала да не стои без работа и да създава нещо, тя започва да прави шапки за своите нови богати приятелки. Така се разкрива новаторския ѝ вкус и дамите бързо се влюбват в нестандартните шапки, които Коко създава. Хитрата Коко бързо се усеща, че има шанс да бъде независима, напуска имението на Балсан, нанася се в апартамент в Париж и стартира постепенно бизнеса си.
Коко е известна не само с изгарящото си желание да бъде независима и господар на собствената си съдба, но и с това, че никога не е правила предварителни кройки на дрехите си. Тя обичала да работи директно върху манекена (по онова време истински жени), да реже плат и да забожда с карфици, да шие на колене пред модела с конец в уста.
За Шанел няма правила и норми. Тя използва наричани за „мъжки“ платове, както и тъкани като жарсе, за които се е смятало, че са само за бедни хора. Веднъж без да иска изгаря къдриците си, което налага да се подстриже късо. В ерата на култа към дългите гъсти коси, това е било равно на скандал, но Коко смело и гордо носи късата си прическа, като постепенно тази мода се налага и сред други жени.
Икономическата обстановка след Първата световна и наближаваща Втора благоприятства за бързото налагане на дрехите на Шанел. Жените нямат възможност да си шият тежките рокли с толкова много плат и дантела по тях, а от друга страна и не искат – новите модели им дават много повече възможност за свободни действия и движение.
Коко смело налага късите поли, тънките ризи, нанизите с перли, дългите цигарета и красивото сако. Именно това сако – с тежки златни копчета и прави линии, се превръща в запазената марка на Шанел.
Шанел обича да се обгражда от хора, за които знае, че ще ѝ бъдат полезни. Твърди се, че тя е имала връзка с композитора Игор Стравински, като дори тайно го е финансирала с пари, за да поставя произведенията си.
По-интересно е обаче, че колкото и да се харесват дрехите на мадмоазел, тя не може да спечели истински уважението на аристократите и място сред тях. Те не могат да преглътна буржоазническото си разбиране, че тя е просто шивачка с избодени и загрубели от работа ръце. Не се занимава с изкуство като музика или рисуване, а шие, за да се изхрани.
Това обаче не притеснява Коко. Тя много добре знае коя е и какво цели.
Първа сред дизайнерите създава свой собствен парфюм – Шанел 5. Ароматът е верен на стила ѝ – различен от всичко, което се предлага до момента. Парфюмът е съчетание от различни миризми, а до този момент са се продавали еднородни аромати.
Коко нарежда да се пръскат пробните като маркетингов трик за повече продажби. Разбира се, стратегията е успешна.
С избухването на Втората световна война Шанел затваря бутиците си, тъй като вярва, че не е време за мода. Премества се да живее в хотел „Риц“, където прекарва цели 30 години – до смъртта.
Коко нарича хотелът „свой дом“, без значение че притежава апартамент над магазина си на ул. „Камбон“ 31, както и вила на френската Ривиера.
Последната представена колекция е от 1934 г. 20 години по-късно Мадмоазел решава, че е време да се завърне към модата и показва новите си модели.
Поради връзката си с германския офицер и шпионин Ханс Гюнтер фон Динклаге, благодарение на когото остава в „Риц“ по време на окупацията, парижкото общество приема хладно ревюто. За сметка на това американците са луди по Шанел!
Коко Шанел умира от сърдечен удар на 10 януари 1971 г. на 87-годишна възраст в апартамента си в хотела. Погребана е в Лозана, Швейцария, а върху надгробната ѝ плоча са изобразени пет лъвски глави.
Мадмоазел никога не сключва брак. Запитана защо не се е омъжила за богатия, влиятелен и влюбен в нея херцога на Уестминстър, тя отговаря: „Имало е много херцогини на Уестминстър, но само една Шанел!“.
Шанел е имала не един и двама богати и влиятелни любовника, а също и интимни връзки с жени, които не се е притеснявала да афишира. Но винаги е държала на независимостта и самостоятелността си.
Източник: https://www.edna.bg/izvestni/ot-priiuta-do-podiuma-neveroiatniiat-zhivot-na-koko-shanel-4641557
