Чувстваш се ужасно? Няма страшно! Не е приятно да ти е тежко и да те боли, но това е естествена част от живота. Болката е сигналът, че най-накрая сме готови да се променим. Няма човек, който да се събуди от освежаваща дрямка, да погледне уютната си къща и любящото си семейство и да си каже: „Наистина трябва да променя живота си!”. Само когато ни боли, сме достатъчно мотивирани да погледнем навътре, да свършим трудната работа и да изберем нов начин на живот.

Без значение дали промяната, която искаш в живота си, е нещо малко (например да спортуваш малко повече), нещо голямо (да прекратиш дългогодишна връзка), нещо дългосрочно (да се научиш да обичаш себе си) или краткосрочно (да намериш смелостта да си поискаш повишение на заплатата), създаването на тази промяна започва с това да си дадеш сметка каква е причината да не си направил конкретното нещо в миналото. След което е необходимо да напасваш мислите и действията си спрямо тази промяна всеки ден, може би дори всеки час. И, да, това е трудно. Изисква се решителност и отдаденост.

Ето защо повечето хора не го правят. Истинската промяна е рядкост. Хората често започват проекти, след което ги изоставят, защото да започнеш нещо ново е вълнуващо, но развитието на проекта изисква постоянно внимание. И ето тук болката се превръща в задвижваща сила. Когато ти е зле, дискомфортът те кара да продължаваш със своя нов план за живота си и да постоянстваш, защото стресът от промяната е предпочитаното неудобство пред отчаянието нещата да си останат все същите.

Разсейването от болката увеличава болката
Изпитването на болка може да се използва, за да подобрим живота си. От своя страна отказът да почувстваме тази болка носи със себе си още страдание. Партньорът ти е хладен и критичен? Пий повече, за да забравиш. Работата не те удовлетворява? Вегетирай всяка вечер на дивана с чипс и филми. По-лесно е да се изключим за болката, затова вместо да предприемем променящо действие, ние опитваме какви ли не похвати да се разсеем от нея и продължаваме така години наред.

Но разсейвайки се от болката, ние никога не сме в състояние да присъстваме в настоящия момент (прекалено сме заети да си почиваме пред телевизора или да се разсейваме с ФБ) и така в крайна сметка пропускаме живота си. Идеята да изпитваме неприятните чувства е толкова плашеща, че правим всичко възможно да избягаме от тях, защото си мислим, че те ще ни погълнат и опустошат.

Често сами се заблуждаваме като си мислим, че ако сме толкова откъснати от чувствата си, че дори не можем да ги наименуваме какви са, значи не са достатъчно важни („Няма как все още да съм разстроен за това, което се случи, когато бях на 12.”). Смятаме, че няма смисъл („Ако дори не знам със сигурност какво е, защо да се занимавам да мисля за него?”) или че емоцията ще ни погълне („Ако отворя тази врата, никога няма да мога да спра гнева”).

А какво би станало ако се окаже, че болката всъщност не е унищожителна? Какво ако всъщност има да ни каже нещо, да ни даде подарък?

Стъпка 1 – Осъзнаване
Това, за което може би не си даваш сметка в момента, е, че осъзнаването е промяна или най-малкото първата стъпка към изцелението. Да бъдеш осъзнат и да присъстваш в момента означава да почувстваш болката. Това е важна част от нещата.
Развиването на осъзнатост ще ни помогне да забележим и изпитаме трудните чувства и емоции. Важно е да забележим, че изпитваме емоция, да признаем пред себе си, че е там и да не се опитваме да я изтикаме настрана, а просто да поседим с нея. Това не е никак лесно, затова ако усетиш нужда, може да се обърнеш към група за подкрепа или терапевт.

Стъпка 2 – Приемане на болката
Когато установиш, че изпитваш болка, следващата стъпка е да приемеш това, че изпитваш болка, а не да се бориш срещу нея. Тук е добре да поясним, че приемането е различно от примирението. Да се примириш с лошите чувства значи да останеш заседнал в тях без опция или надежда за промяна. Приемането от своя страна означава да се откажеш от илюзията за контрол. Приемането казва: „Всичко е наред. Болката няма да ме разруши. Тя ми носи важно послание, затова сега ще й дам пространство, за да мога да я чуя.”

Стъпка 3 – Интегриране
Интегрирането е процес, при който човек събира на едно място всички части от себе си и започва да приема заедно с „добрите” части от себе си и не толкова добрите части от себе си, които понякога го болят или пък изпитва срам от тях. Интегрирането изисква време. Усещането за цялост и собствена личност идват, когато познаваме себе си изцяло и приемаме всичките си части.
Често това, от което бягаме, когато се захващаме с разсейващи дейности, е нещо, което не харесваме в себе си; нещо, което възприемаме като недостатък или което ни тревожи. Когато свикнем с идеята, че дори нашият мързел, нашите килограми в повече, нашият егоизъм са все нормални и приемливи части от нас, ние най-накрая можем да намерим начин да заобичаме себе си.

Стъпка 4 – Подкрепяне на себе си
Да се научим да обичаме себе си може да се постигне чрез практикуване и планиране на нежно и любящо отношение към себе си. Много е вероятно в миналото наши близки хора, било то родители или приятели, да са ни критикували заради предприети от нас действия или споделени от нас чувства. Научени сме, че тъгата, гневът или несправянето са нещо лошо. И така всеки път, когато не сме се проявявали според това, което се очаква от нас, сме били порицавани отвън, а в един момент сме започнали и сами да се критикуваме. Но нека не забравяме, че във всеки от нас се крие по едно малко дете, което копнее за утеха, одобрение и безусловна любов. В този момент ти си единственият човек, който може да осигури на малкото дете вътре в теб подкрепата, утехата, одобрението и любовта, от които се нуждае.

Когато познаваш собствената си история, цялата си история, ти придобиваш възможността да я пренапишеш: „Бях наранен в миналото, бягах от тази болка като пиех прекалено много, но сега имам силата вместо да бягам, да съм мил със себе си и да чуя какво ми носи тази болка, за да променя живота си към по-добро”. Ето така нашата болка ни помага да израснем и да си създадем живота, който искаме.

Адаптация по статията на Вики Ботник, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com/