Девата не искала повече да бъде дева и решила да се ожени.

Кандидати имало достатъчно, но никой не й харесвал. Един бил прекалено висок, друг – много нисък, трети – страшно буен, четвърти- прекалено свит, а петия – изобщо за нищо не ставал. Най-сетне намерила някакъв нито висок, нито нисък, нито буен, нито кротък, с една дума – ставал.

Започнала девата да си търси булчинска рокля. Рокли също имало достатъчно, но една била прекалено къса, друга – много дълга, трета – извънредно претенциозна, четвърта – съвсем семпла, а петата изобщо за нищо не ставала. И когато накрая си намерила рокля, нито такава, нито онакава, забелязала, че оня, когото си била избрала, вече за нищо не ставал, защото се бил превърнал в дядо. А тя самата… о, тя отдавна не надзъртала в огледалото.

Поука: Претенцията да имаш много, понякога те оставя без нищо.