Понякога любовта е силна, бурна и крещяща, но това не значи, че е по-силна и истинска от онази, която е тиха, стъпва полека и не се опитва да изпепели всичко в своя пожар. 

Това ще ни докаже и днешната красива и много поучителна притча за любовта!

***

Вятърът срещнал прекрасно Цвете и се влюбил в него. Когато той нежно галел Цветето, то отвръщало с повече любов, изразена в цвят и аромат.

Но на Вятъра това му се сторило малко и той решил: “Ако дам на Цветето цялата си мощ и сила, тогава то ще ми отвърне с още повече.” И духнал Цветето с мощното дихание на своята любов. Но Цветето не издържало на бурната страст и се разпаднало.

Вятърът се опитал да го вдигне и съживи, но не могъл. Тогава притихнал и зашепнал на Цветето с нежния дъх на любовта, но очите му се затворили.

Закрещял в този момент Вятърът:
– Отдадох ти цялата мощ на своята любов, а ти се разпадна! Очевидно е, че любовта ти към мен нямаше сила, значи, не си ме обичало!

Но Цветето нищо не отговорило. Било мъртво.

Този, който обича, трябва да помни, че не силата и страстта измерват Любовта, а нежността и трепетните отношения. По-добре десет пъти да се сдържаш, отколкото един път да се разпаднеш.