Един ден царят обявил, че търси достоен съпруг за дъщеря си. В уречения ден стотици кандидати се явили в замъка. Всеки от тях искал да докаже на принцесата, че ще я обича вечно. Момичето погледнало всички нагласени млади мъже и се замислило. Наредила да доведат учителя ѝ и двамата провели дълъг разговор. „Днес няма да приема никой от кандидатите”, обявила принцесата и се върнала при учителя си.

Къщата на учителя се намирала на пътя към замъка. Когато първият кандидат, благороден рицар на дорест кон, минал покрай къщата, той забелязал просакиня с кошница цветя. Щом видяла рицаря, жената го попитала: „Искате ли да си купите един букет, млади момко?”. „Изчезвай от пътя ми, просакиньо!”, изръмжал рицарят и препуснал напред. По същия начин постъпили и всички останали кандидати. На следващия ден разстроената принцеса се срещнала с кандидатите и след няколко думи ги отпратила. Историята се повторила и на следващия, и на по-следващия ден.

„Скъпа, защо ги отпращаш?”, попитала кралицата притеснено.

„Те са неспособни да прозрат красотата, майко”, отвърнала принцесата.

Един месец изминал. Нови ухажори се събрали в замъка, само един от младежите, тръгнали за замъка, в момента липсвал. Скоро той се появил заедно с принцеса и тя обявила, че е намерила половинката си. Своето решения обяснила така:

„Моят учител ми каза: „Само един мъж ще те обича до края на живота си – онзи, който се влюби в теб, докато си облечена в дрипи.” Всеки ден се преобличах като просакиня и чаках кандидатите край пътя. Само този мъж спря, за да купи цветя от мен. Той ми каза, че съм наистина красива.”