Хвалбите допринасят за изграждането на погрешни разбирания и принципи в живота на бъдещите жени. Ако хвалите малкото момиче за онова, което е направило – много вкусно, много чисто, много красиво – в него се формира разбирането, че получава признание единствено, когато има някакви заслуги.

“Получавам признание само за онова, което съм направила”.

Това е унищожителен принцип за жените. Истинското разбиране за нея би трябвало да бъде – аз съм достойна за любов, такава каквато съм, защото съм умна, грижовна, защото помагам, защото съм фея в кухнята, принцеса на сърцата. Жените имат здрава психика, когато одобряват себе си и приемат своята природа.

“За да имам любов, нужно е просто да бъда себе си.” – такъв е естественият женски принцип, в който трябва да възпитавате своите малки момичета. Ако вие започнете да ги хвалите за заслуги, те веднага започват да си правят сметка – ако няма за какво да ме похвалят, любовта мога единствено да си я „заработя”, има ли заслуги – има и любов.

Дайте на своята дъщеричка разбирането, че тя е съвършена и прекрасна такава, каквато е. Че няма нужда да се впуска в преследване и заслужаване на любовта – защото вие я обичате и й се възхищавате за това, което е тя самата.

При момчетата всичко е точно обратно. Майките много обичат да говорят – ти си ми такава прелест, такова слънчице, такъв умник. Цялото това възхищение в крайна сметка способства за “обезсилването” и загубата на амбиция при бъдещия мъж – защото вие го убеждавате, че той вече е достатъчно добър във всичко. А мъжете се чувстват силни и пълноценни тогава, когато има към какво да се стремят и какво да постигат. За да подбудите своето момче към усъвършенстване и стремеж към постижения, вие трябва да го насърчавате за неговите заслуги. Вместо да го засипвате с възхитителни обръщения, по-добре покажете на гостите у дома направените от сина ви самолети, красивите му рисунки, трофеите от футболни мачове.

“Вижте какво е направило моето момче! Гордея се с него!” – това признание и тези дума са най-силната мотивация за него.

Автор: Руслан Нарушевич, “12 загадок для мамы и папы”