Причините за травми върху психиката в детството варират в широк диапазон – от сексуално насилие, бой и тормоз в дома или алкохолизъм в семейството, до развод или загуба на родител.Травмите от насилие през детството остават много по-дълго, отколкото досега се предполагаше. Те създават дългосрочни поражения върху личността и самооценката, които личат и на старини. Това показва мащабно проучване на Центъра за контрол и превенция на заболяванията на САЩ, започнало през 1995 г., цитирано в „Индипендънт“.

Здравната служба на САЩ установява, че ранните травми поставят в риск хората през целия им живот не само по отношение на психичното им здраве, но също и за физическото. Голяма част от анкетираните хора в проучването, които са били жертви като деца, показват по-лоши резултати в общото им здравно състояние и са по-предразположени към сърдечно-съдови заболявания, диабет и депресия.

Освен това тези хора са по-податливи на зависимост и по-често пият, пушат и потребяват забранени вещества, от хората, израснали без такива преживявания. Преждевременната смърт при тях е много по-висока.

Отличителна черта на хората, които са били жертви на насилие в детството си, са изкривеното възприятие на света и склонността към самоунищожение, обобщават учените. Това, че собствените им родители или близки до семейството хора са упражнявали насилие над тях – пречупва трайно представата им на кого могат да се доверят. Обикновено изводът им остава доживот – на никого, т.е. отношенията им и с останалите хора са дефинирани от онзи период.

Подобно проучване в Австралия, с участието на над 20 хиляди души, малтретирани като деца, показва, че техните бракове най-често завършват с развод. Освен това масово самооценката на тези хора е, че са нещастни и неудовлетворени от живота, независимо какво са постигнали.

Здравните служби препоръчват редица инструменти за борба с травмата от насилието – например съзнателна медитация и когнитивно-поведенческа психотерапия.

източник: dnevnik.bg