За любовта граници няма, включително и във възрастта. Тя идва без да пита. Но ако сърцето говори еднозначно, то външната среда може да увеличава значително вътрешните терзания – когато тя отхвърля, дамгосва, осмива. Да, любовта е дръзка. Тя е боец, който побеждава с лекота, но безсмислените битки изтощават, когато не каляват.
Голямата разлика във възрастта е нещо, което за едни е проблем, за други – не. Но ако двойката възрастен мъж – млада жена все пак се приема и не предизвиква страшни драми, то на обратната комбинация – жена на години и млад мъж се гледа много, много подозрително, меко казано. Обществото е жестоко към такива двойки. Не се пестят подмятанията и откровените обиди. То е категорично в присъдите си, казвайки:
Жените остаряват по-бързо от мъжете. Той скоро ще си намери друга. Приема се , че жената привлича почти само с красота и сексапил. Когато намалеят, всичко свършва.
Търси се финансов интерес. Но и не само. При тази обърната разлика в годините се смята, че възрастната жена привлича със същото, с което възрастният мъж младото момиче – власт, влияние, пари. Но също така и сексуални умения, зрялост, интелект.
Жената има нужда мъжът до нея да й дава стабилност. При много по-младия партньор това трудно може да се получи. Често у нея се задейства по-скоро майчинският инстинкт.
Изтъква се нещо, което се отнася до всяка връзка с голяма разлика в годините – да си с човек не от твоето поколение лишава от възможността да имате еднакви ценности, интереси и потребности.
Да, лесно се издават присъди. Когато нещо не разбираме, го отричаме. Без шанс да съществува точно такова, каквото изглежда. Без да сме непременно шопи, изричаме по шопски : „Е, такова нещо нема“. Затова и с лекота при тези двойки си казваме – ясно, той си търси интереса – пари, влияние, издигане в кариерата. Понякога това го има, друг път така и не ги разбираме. А те си поемат кръста на скандализиращи и одумвани.
Помним младите, но бедни мъже-чаровници от книгите на Балзак, който търсят да си хванат за любовница и покровителка блестяща светска дама. Това ще ги въведе в обществото, ще постигнат позиции, за които иначе не са мечтали. Връзката им с по-възрастна жена е билета им за успеха, но те са пленени и от нейния ум, блясък и социални умения.
Това е някога. В наше време представата за жената на години доста се е променила. Днешните 40-45 годишни жени нямат нищо общо с поколението на своите баби, които на тази възраст вече наистина са имали внуци. Сега те са жизнени и видимо още млади. Които са успели, са направили кариера и това може да им даде самочувствието и блясъка на дамите от висшето общество на 19 век. Властта и успехът са афродизиак – и при мъжете, и при жените.
И все пак – нека не търсим само и единствено изгода и сметкаджийство, ако срещнем такава двойка. Особено когато партньорите са еднакво образовани и със сходни ценности. Може да са срещнали своята сродна душа в „обвивка“ възрастово неприемлива за обществото – той прекалено млад за нея, тя твърде възрастна за него. Ако нещо не разбираме напълно, това не ни позволява да го отричам и лепим с удобни етикети. Аз познавам такива дългогодишни двойки. Единственото им желание е да не се занимават с тях и да ги оставят на мира.
Да, на любовта всички възрасти са подвластни, но на някои им е особено трудно. Не само заради подхилкващите се иронично навън хора, но и заради собствените вътрешни прегради, които е трябвало да катурнат. За да изберат въпреки всичко щастието. Може да си мислим, че при тях то няма да е за дълго, но съществува ли при него изобщо срок на годност? Има ли правилно и неправилно щастие и кои сме ние, че да му задаваме параметри?
Източник: http://www.hera.bg
