Да ваксинирам ли детето си, или да не го ваксинирам? Не, няма да го ваксинирам, защото чух, че ваксините са опасни! Ами ако се разболее?… Май е по-добре да го ваксинирам! През главата на голяма част от родителите преминават подобни мисли и притеснения. В желанието си да изберем най-доброто за децата си, понякога просто грешим или обратното. Безпомощните малки човечета се нуждаят от нашата отговорност и внимание, затова ние, като родители, трябва да подходим прецизно към избора, който правим. Преди да вземем решение, добре е да бъдем информирани кога трябва да се направи първата имунизация и защо, кои са препоръчителните и задължителните ваксини, какво съдържат ваксините, които се прилагат на децата, и т.н… Списание „9 месеца” се срещна с доц. Атанас Мангъров, началник на Детската клиника към Инфекциозна болница СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров”, София.

Кога трябва да се постави първата ваксина и какво представлява тя?
Първата ваксина трябва да се постави непосредствено след раждането на детето. Всъщност ваксините са две – едната е срещу хепатит B, а другата срещу туберкулоза. Имунизацията срещу хепатит В у нас се прави от 1992 г. Ние сме една от първите страни, които въведоха тази имунизация още при новородени. Основната причина е, че в нашата страна носители на вируса са 4–5% от населението. Преди тази година много често лекувахме 3–4-месечни кърмачета от остра чернодробна недостатъчност, т.е. от хепатална кома. На практика, откакто въведохме ваксината, не сме имали случай на хепатит В при кърмаче. Много често ни питат защо имунизираме новородените, при положение че хепатит В е сексуално преносима болест. Много просто – освен по полов път, заболяването се предава и вертикално, от майката на плода, т.е. децата се заразяват от майките си, най-често около раждането. Проблемите идват след това, защото инкубационният период при заразено дете трае цели 6 месеца. Ако ваксинацията се направи още при раждането, бебето изгражда имунитет за около 2 седмици и се спестяват всички неприятности на семейството.

Всички ние знаем, че е необходимо да се правят имунизации, но много малко от нас знаят какво съдържат ваксините за бебета?
Ваксината срещу хепатит В съдържа обвивката на вируса на хепатит В –повърхностния му антиген (т.нар. австралийски антиген). Вкарването на обвивката в организма създава антитела срещу повърхностния антиген и човекът е защитен от заразяване.
Съвременните ваксини срещу коклюш съдържат само онези части от коклюшните бактерии, които имат най-силно антигенно действие. Те се наричат ацелуларни (безклетъчни) ваксини. По-старите ваксини срещу коклюш (каквато беше използваната у нас до 2007 г.) съдържаха целия коклюшен бактерий, направен, образно казано „на салата”. Поради това, че съдържаха антигени от цялата клетка на коклюшния бактерий, те се наричаха целоклетъчни ваксини. Създаваният от тях имунен отговар бе по-силен, но и страничните реакции бяха несравнимо по-силно изразени.
Ваксината срещу рубеола, морбили и заушки е жива ваксина и в нея се използват омаломощени вируси. Те дразнят имунната система, без да предизвикват клинично проявено заболяване, но я карат да образува антитела, предпазващи имунизираните от същинското заболяване.

Обикновено родителите са много притеснени и раздвоени относно ваксинациите… Може ли едно дете да се зарази от ваксина или да получи алергия?
Ваксините, които се използват днес, причиняват  токсични, а не алергични реакции. Използваните във ваксините антигени (т.е. части от бактерии или вируси) са същите като в причиняващите заболявания бактерии и вируси. Те не придизвикват заболяване, а само дразнят, „гъделичкат” имунната система. Алергични реакции могат да се причинят най-вече от нищожните количества технологични примеси във ваксините (напр. яйчен белтък при вирусни ваксини, отглеждани в кокоши ембриони). Съвременните ваксини са високопречистени и  високотехнологични продукти. В тях подобни примеси са сведени до минимум, практически липсват, поради което и постваксиналните алергични реакции са също изключително редки. Възможно е след ваксинация да се повиши температурата и да се зачерви мястото на убождането. Родителите трябва да са наясно, че е напълно нормално 24 до 48 часа след поставянето на ваксината детето да чувства неразположение. Освен това, ако се вдигне температура, не е необходимо тя да се сваля, освен в много краен случай. Доказано е, че антипиретичните средства намаляват силата на имунния отговор. Много погрешно е родителите да дават на детето лекарствени средства преди и след ваксинация – противоалергични средства и др. То само трябва да премине през краткия период на отпадналост, неразположение, температура, което е напълно в реда на нещата.

Кои са задължителните и препоръчителните ваксини?
Ваксините, които са включени в Националния имунизационен календар, са задължителни. Понятието „задължителни” е много условно, тъй като аз все още не съм чул някой да е глобен за това, че не е ваксиниран или не е ваксинирал детето си, както е по закон. Важно е да се знае, че за задължителните ваксини плаща държавата, а за препоръчителните плащаме сами. Много от ваксините, които у нас са препоръчителни, по света са задължителни. Препоръчителната ваксина през първата година от живота на детето е срещу ротавирусен гастроентерит. Добре е тя да се постави до 6-ия месец, разбира се, ако родителите имат финансова възможност. Освен че самото правене на всички задължителни имунизации е важно, съществен е и моментът, в който те се правят. Няма никакъв смисъл да чакате детето да порасне, да укрепне имунната му система и т.н. Повечето ваксини се прилагат в ранна детска възраст, тъй като децата са най-изложени на риск в началните етапи от живота си. Не е едно и също да изкараш менингит на 3 месеца или на 3 години и 3 месеца.

Какви имунизации е необходимо да се направят в ранна детска възраст?
Непосредствено след раждането на детето се поставят ваксини за туберкулоза и първата доза на ваксината за хепатит В. При навършване на един месец се прилага втората доза на тази ваксина. На втория месец – ваксините за дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б и пневмококовата конюгатна ваксина. Те се прилагат и на третия и четвъртия месец. Останалите ваксини се поставят в съответствие с Националния имунизационен календар.

Нараства броят на родителите, които отказват да ваксинират децата си…
Решението на всеки родител е индивидуално, но в такива случаи трябва да се намеси държавата, тъй като в интерес за цялото общество е всички да сме ваксинирани. Всеки родител, който отказва да ваксинира детето си, трябва да е наясно с възможността то да се разболее и да носи отговорност за последствията от това както за самото него така и за околните. От друга страна обществото, в лицето на държавата, трябва да носи и търси отговорност както при евентуални постваксинални увреждания, така и при увреждания в резултат на ненаправени имунизации. Това че си родител, не ти дава право да рискуваш здравето и живота на собственото си дете и околните поради невежество, предразсъдъци и най-вече псевдоинформираност.

В кои случаи не може да се ваксинира детето?
На практика няма такива случаи, освен ако детето има тежък имунен дефицит. Това са единични случаи, при които има нарушен клетъчен или хуморален имунитет, но подобни състояния са изключително редки и несъвместими с живота – тези деца умират от липса на имунна защита. Във всички останали случаи – при деца с хронични заболявания, малформации, детска церебрална парализа, астма, ХИВ-инфекция и пр. трябва да се има предвид, че наличието на подобно заболяване е предпоставка за по-тежко протичане и по-голяма вероятност от усложнения на инфекциозната болест, която се профилактира с ваксината. Постваксиналните реакции при тях не са по-тежки отколкото при здравите деца, а рисковете при евентуално заболяване са много големи.

Даниела Граховска

Списание „9 месеца”

//www.9m-bg.com/