След любовта остават чаши с гравирани монограми, откраднати от по-добрите мотели.

След любовта остава една маса в кафене “Манеж” и учуденият поглед на стария келнер, когато ни вижда с други.

След любовта на устните остава металният вкус на несполуката.

Остават адреси на стаи “от четири до шест”.

След любовта остават изреченията: “изглеждаш чудесно, никак не си се променил/а…” и “обади се някой път, нали пазиш телефонния ми номер?”

След любовта остават тъмните улици, по които се връщахме след любовта.

След любовта остават мелодиите по радиото, които постепенно излизат от мода.

Остават тайните знаци, любовните шифри, остава твоята страна на леглото и страхът, че неочаквано ще влезе някой.

Трак!-поставената слушалка, когатo се обади нечий чужд глас. Хиляда и една лъжи…

След любовта остава изречението “Аз ще вляза първа в банята” и отговор: “Няма ли заедно?”- този път не!

След любовта остават съучастниците: пазителите на тайните, които вече не са никакви тайни.

След любовта остава лекото вълнение, когато пътьом вдъхнем познатия парфюм на някоя непозната жена.

След любовта улиците са празни, а градът- пуст.

След любовта остават неподписаните картички от Венеция и Амстердам.

Препълнените пепелници и празното сърце. Навикът да се палят две цигари едновременно.

Случайно направени снимки, загубени фиби, таксиметровите шофьори, които не ни обичаха и цветарките, които ни обичаха.

След любовта остава наранената суета.

След любовта остават други мъже и други жени.

След любовта не остава нищо.

Автор: Момо Капор, Из “След Любовта”

Източник: http://www.gnezdoto.net