Автор: Стефани Евгениева
Всичко, което трябва да знаем и да си припомняме, когато вибрацията ни падне и помислим, че се връщане назад. Когато Вселената реши да ни препита, за да разбере колко сме научили и можем ли да продължим напред, или все още имаме нужда от време, за да затвърдим знанието.
Когато нещо те разкъсва вътрешно и усещаш, че негативите, които ще нанесе върху теб, ще бъдат необратими, но не можеш (поради някакви причини) да излезеш от него, то намери начин да натрупаш поне толкова позитиви на негов гръб. Превърни проблема в актив. Изиграй го (с прости думи). Нека ти бъде повод за израстване.
Знам, че когато ситуацията е разкъсваща и буквално душата кърви, а умът отказва да приеме безсилието си, съпротивлението е повече от явно и довежда до крайно изтощение. Енергията ни буквално бива похабена в усилие да сдържим нервите си и да се самосъхраним от унищожение. Точно това е времето, в което е необходимо да намираме хиляди начини за развиване на нови способности, ако ще и само, за да ни послужат да се измъкнем от настоящата ситуация. Приемете я като траплин … с бодли. Като нещо временно, което служи за изстрелване към висините.
Трудната ситуация ни кара да преосмислим отново уроците си и да ги научам още по-добре. Тя ни дава контраст, за да съумеем да се балансираме и да извличаме полза дори от най-нагативната ситуация. Помага ни да се борим с депресивните си състояния, връщайки ни към тях, и карайки ни да търсим нови изходи. Развива креативност. Учи на търпение.
Това, за което ще говоря, помага на мен, да се самосъхраня и да не изгубя себе си, когато съзнанието ми се замъгли от тревожност и паника. В такива моменти всички имаме нужда от едно приятелско рамо, от няколко думи, които да ни напомнят, че сме свързани, че всички минаваме през това и че можем да си помогнем. Това са моите успокояващи и мотивиращи усещания, които си напомням всеки път, когато усетя, че свалям вибрацията си на много по-ниско ниво.
Всяка трудна ситуация, в която съм поставена, съзнавам, че е необходима за израстването ми и ме учи на:
- Възможност да извлека активи от нея. Да усъвършенствам знания, които отлагам за бъдещ момент, а знам, че трябва да развия сега. В такъв момент мотивацията е най-силна, защото искаме да излезем от негативнизма си. Тогава се научаваме да приемаме всеки нов човек и от него да учим ежедневно – и то важни уроци.
- Трудните моменти възпитават у нас овладяване и умение да не взимаме прибързани решения. Карат ни да се замислим с какво наистина искаме да се занимаваме, какво е важно за нас.
- Всяка трудност дава разнообразни познания, които след това ще ни бъдат от полза. Учи ни на това да даваме свобода и да оценяваме както своето, така и чуждото лично време и пространство.
- Един от най-важните уроци – оглеждането в хората и в ситуациите, и интегрирането им в нас самите. Интегриване на потиснатотата част от нас. Учим се да разбираме злобата на хората, която често е провокирана от липса на любов към тях самите, и да не я приемаме лично.
- Да се сработваме и да изпитваме удоволствие дори, когато всичко ни потиска и искаме да избягаме от него.
- Да оценяваме временността на дадената ситуация, без да бързаме да си тръгем от нея, а да разберем защо ни се случва, на какво иска да не научи, какво трябва да извлечем от нея за себе си.
- Да се научим да виждаме себе си в другите и да бъдем по-адекватни както към себе си и собствените си проявления, така и към чуждите (които не са чужди, а наши във всеки един аспект).
- Да виждаме как всяка наша емоция, действие, състояние – моментално се отразяват от човека срещу нас. Четем себе си чрез него. Усещаме душата си в очите му. Чуваме думите си от устата му. Виждаме мислите си – в действията му.
- Да се усмихваме дори, когато не ни е весело, за да даваме светлина от себе си. Светим, когато пожелаем да светим.
- Да търсим начини, които да ни карат да се чувстваме добре и значими. Никой друг не може да ни даде подобно усещане. Това ни научава как да говорим открито за нуждите си и да искаме повече, когато знаем, че можем и заслужаваме.
- Учим се да си даваме време. Да излизаме извън себе си и да напускаме собствените си ограничения.
- Енергетиката на трудната ситуация е толкова плътна, че се налага много умело да прилагаме всичко научено. Това ни кара да преосмисляме и затвърждаваме наученото досега. Кара ни да излезем с толкова активи от това място, колкото са ни необходими, за да продължим по-силни напред.
- Научаваме, че е важно да бъдем благодарни за трудностите си, защото ако се вгледаме по-отблизо, ще осъзнаем колко прекрасни моменти изживяване наред с негативните.
Има ли съпротивление – има урок за научаване. Има качества за интегриране. И това е хубаво, колкото и ужасно да ни се струва усещането. Представете си колко ценно е това. Най-важните уроци често се учат по-трудния начин. Не, защото някой иска да ни е трудно, а просто, защото измерението ни е контрастно. Колкото по-трудно си научил даден урок, толкова по-дълго ще го помниш.
Лесно се прилагат уроци, когато е лесно, когато нямаш изпити и квестори на главата си – трудно е, когато светът тежи на плещите ти и наистина трябва да докажеш пред себе си, че си достигнал до осъзнаване.
Във всеки един момент можем да свалим вибрацията си и да се върнем към миналото си аз, но това трябва да става само, за да ни припомни, че е нужно да работим всеки ден за себе си и за собствена си любов към себе си.
Научих, че е важно да гледаме от двете страни на монетата дори, когато ситуацията ни разкъсва – винаги едната страна е точно толкова положителна, колкото е и отрицателната – просто трябва да погледнем над дъгата. Над всяка буря има дъга.
Да виждаме бялото в най-наситеното черно е урок за цял живот и знанието за него винаги ще ни помага.
Източник: https://www.drugitenovini.com
