– Ало, здравей.
– Здравей. Какво правиш?
– На работа съм. Нещо случило ли се е?
– Не, просто имах нужда да те чуя.

Вдигам тост за хората, които нямат потребност от някой, който да дойде и да залепи пукнатините им. Цели са.

Вдигам тост за хората, които нямат нужда от ежедневно и ежеминутно доказване на любов от някого. Свободни са.

Вдигам тост… за себе си, че имам в живота си такива хора, които мога да не чувам със седмици и все пак да знам, че са там и ги има.

Никога не съм харесвала обсебващо приятелство, обсебваща любов. “Не мога без теб” връзки. Каква грешка! Каква заблуда. С тея думи не само лъжем другия, но и нас самите. Как така не можеш? Какво те кара да мислиш, че не можеш? “Ще ти покажа, че можеш.” – отвръща животът и раздава поредната ръка силни карти.

Както казва Буковски: “Никога не съм си помислял, че някой друг човек би могъл да влезе в стаята и да излекува това, което ме мъчи..” Не е открил топлата вода, но колко точно е подредил думите си. Напълно пасващи на виждането ми за света.

Обичам личното си пространство. Има дни, в които имам нужда да дишам сама, за да се събера. За да се подредя. Има хора, които се появяват в живота ми или са били част от него и са искали цялото ми вминание. Искали са да ги вдишвам и издишвам… непрестанно. Само тях. Не се научих да го правя. Някъде там винаги се губя, а в момента, в който се почувствам такава си тръгвам. Когато осъзная, че съм забравила коя съм и какво искам, за какво мечтая… си тръгвам. Когато усетя, че се задушавам.. си тръгвам. Когато ти подарявам цялата свобода на света, защо искаш да получиш моята в замяна? Това е нечестна сделка!

Имам приятели, които обичам безрезервно! Имам приятели, които знаят всичко това! Имам приятели, за които доста често не остава време, но те не променят статуса си на такива само, защото не сме осъществили писмен, устен или телесен контанкт от известно време.

Трудните си моменти ги изживявам сама! Непосилните са минали… благодарение на тях!

Обичам да се грижа за някого. Да знам, че някой някъде там има нужда от мен и моето присъствие може да му помогне, но не с цената на всичко. Обичам да им сипвам вино, защото знам че обичат. Обичам да ги изненадвам с цветя, защото повечето са жени и го заслужават. Вие виждали ли ли сте лицето на жена, която получава цвете без да го очаква? Умирам за това лице!

Обичам да им купувам… чорапи. Просто защото съм се сетила за тях, когато съм ги видяла, а това че последно сме се виждали преди три месеца няма никакво значение.

– Като толкова искаш да си тръгнеш… защо не го правиш?

– Обсебваща си. Не ме питай защо и как. Такава си. На човек му се иска да те притежава, да те има само за него, а ти си родена, за да бъдеш свободна. Да бъдеш там, където искаш, а не там където трябва.

“Това е всичко. Съжалявам за всички онези милиони хора, но аз никога не съм бил самотен. Аз харесвам себе си. Аз съм най-добрата форма за развлечение, с която разполагам. Да пием още вино!”

Автор: SilviÁmica